Читать «Изчезналият герой» онлайн - страница 239

Рик Риърдън

— Я чакай малко — каза Травис. — Ти каза, че планината Отрис се е сринала, когато сме победили Кронос.

— Не — отвърна Джейсън вместо кентавъра. Спомняше си отделни моменти от битката, битката му с великан със звездна броня и шлем с рога на овен. Спомни си как армия герои се изкачва по планината Там, борейки се с орди от змиевидни изчадия. — Не се срина просто така. Ние унищожихме тяхната крепост. Самият аз сразих титана Криос.

Очите на Анабет хвърляха мълнии като на Вентус. Джейсън виждаше как мислите й нареждат парченцата от пъзела.

— Заливът край Сан Франциско. Винаги са ни казвали да не ходим натам заради планината Отрис, но не това е истинската причина, нали? Лагерът на римляните е някъде там. Предполагам, че е разположен там, за да наблюдава територията на титаните. Къде се намира?

Хирон се размърда неспокойно в количката си.

— Не мога да кажа. Честно казано, никога не са ми доверявали тази информация. Моята колежка Лупа не е от доверчивите. Спомените на Джейсън също са премахнати.

— Лагерът е защитен с изключително могъща магия — обясни Джейсън — и е добре охраняван. Можем да го търсим с години и никога да не го намерим.

Рейчъл Деър сплете пръсти. От всички в стаята само тя не се бе изнервила от разговора.

— Но вие ще опитате да го направите, нали? Ще построите кораба на Лио, Арго II. И преди да стигнете Гърция, ще минете покрай римския лагер. Ще имате нужда от помощта им, за да се справите с гигантите.

— Планът не е хубав — предупреди Клариса. — Щом римляните видят боен кораб, ще решат, че ги нападаме.

— Вероятно си права — съгласи се Джейсън, — но трябва да опитаме. Изпратиха ме тук, за да науча повече за лагера на нечистокръвните, да се опитам да убедя вас и хората от другия лагер, че не бива да сме врагове, да се опитам да изкова мир.

— Хмм — каза Рейчъл, — и това, понеже Хера е убедена, че двата лагера трябва да са обединени, за да победим гигантите. Седем герои на Олимп, една част от тях гръцки, а друга — римски.

Анабет кимна.

— Какъв бе последният ред от твоето пророчество?

— „Пред портите на смъртта бди врагът.“

— Гея е отворила Портите на Смъртта — каза Анабет. — Тя пуска най-големите злодеи от Подземния свят срещу нас. Медея, Мидас, ще дойдат и други, сигурна съм. Може би този ред означава, че героите на Гърция и Рим ще се обединят, за да намерят и затворят Портите.

— Или че ще се бият пред тях — отбеляза Клариса. — Никъде не се казва, че ще си помагаме.

Настана тишина, докато лагерниците обмисляха тази прекрасна мисъл.

— Аз отивам — каза Анабет. — Джейсън, когато построите кораба, те моля да ми позволиш да дойда с вас.

— Надявах се, че ще го предложиш — каза Джейсън. — Със сигурност ще имаме нужда от теб.

— Я чакайте малко — намръщи се Лио. — Нямам нищо против, но защо си толкова сигурен, че ще имаме нужда от нея? Нещо конкретно ли имаш предвид?

Анабет и Джейсън кръстосаха погледи и Джейсън разбра, че тя вече знае опасната истина.

— Хера каза, че пристигането ми тук е размяна на лидери — призна Джейсън, — начин двата лагера да научат повече един за друг.