Читать «Изчезналият герой» онлайн - страница 237

Дори въпросната богиня да бе малко неблагонадеждна.

Джейсън трябваше да се надигне и да приеме съдбата си така, както се бе изправил срещу Порфирион с голи ръце. Разбира се, изглеждаше невъзможно. Можеше да умре. А приятелите му разчитаха на него.

— Какво ще стане, ако се проваля? — попита той.

— За да има голяма победа, трябва да се поеме голям риск — призна богинята. — Ако се провалиш, ще станем свидетели на невиждана кървава баня. Героите ще се унищожат взаимно, а гигантите ще превземат Олимп. Гея ще се пробуди и земята ще се отърси от всичко, което сме построили за последните пет хилядолетия. Това ще е краят на всички ни.

— Страхотно. Направо страхотно.

Някой потропа на вратата на хижата.

Юнона спусна качулката над лицето си. Сетне подаде на Джейсън скрития в ножница гладиус.

— Това трябва да замести оръжието, което изгуби. Ще говорим отново. Независимо дали това ти харесва, или не, Джейсън, аз съм твоята покровителка, твоята връзка с Олимп. Нуждаем се един от друг.

И богинята изчезна, когато вратите се отвориха и Пайпър влезе в хижата.

— Анабет и Рейчъл са тук — обяви момичето. — Хирон е събрал съвета.

LVI. Джейсън

Съветът нямаше нищо общо с онова, което Джейсън си представяше. На първо време той бе в залата за игри на голямата къща и се провеждаше около маса за пинг-понг. Един от сатирите сервираше газирана вода и начос. Някой бе донесъл Сеймор, леопардовата глава, от хола и го бе окачил на стената. От време на време някой от съветниците му подхвърляше суха храна.

Джейсън огледа стаята и се опита да си спомни имената на останалите. За щастие Лио и Пайпър стояха до него. Това бе първата им среща като старши съветници. Клариса, ръководителка на хижата на Арес, бе подпряла крака на масата, но това не правеше впечатление на никой. Кловис от хижата на Хипнос хъркаше в ъгъла, докато Буч се мъчеше да разбере колко молива може да постави в носа му. Травис Стол от хижата на Хермес държеше запалка под топче за тенис на маса, за да види дали то ще пламне, а Уил Солас от хижата на Аполон разсеяно увиваше и развиваше някаква превръзка около ръката си.

Водачката от хижата на Хеката, Лу Елън… нещо си, играеше на „хванах ти носа“ с Миранда Гардинър от хижата на Деметра. Лу Елън бе откачила носа на Миранда с магия и сега тя се опитваше да си го вземе обратно.

Джейсън се надяваше, че Талия ще се появи — беше му обещала все пак, но тя не се виждаше никаква. Хирон му беше казал да не се безпокои за това. Талия често се разсейваше с битки с чудовища или задачи на Артемида, но щеше да се появи всеки момент. Джейсън все пак бе притеснен.

Оракулът, Рейчъл Деър, стоеше до Хирон в края на масата. Носеше училищната униформа от академията „Кларион“, с която изглеждаше малко странно, но се усмихна на Джейсън.

Анабет не изглеждаше спокойна. Тя носеше доспехи над дрехите си от лагера, на кръста й висеше нож, а русата й коса бе вързана на опашка. В мига, в който Джейсън влезе, тя го погледна с очакване, сякаш се надяваше да изтръгне информация от него само със силата на волята си.