Читать «Изчезналият герой» онлайн - страница 236

— А ако не ми казваш истината? — попита той. — Ако правиш това, за да избухне нова Гражданска война?

Изражението на Юнона бе неразгадаемо. То изразяваше едновременно развеселеност, презрение и привързаност. Колкото и да приличаше на човек, Джейсън знаеше, че тя не е. Помнеше ослепителната светлина, истинския вид на богинята, който се бе отпечатал в мозъка му. Тя бе Хера и Юнона. Съществуваше на много места едновременно. Мотивите зад действията й никога не бяха прости.

— Аз съм богинята на семейството — каза накрая тя, — а семейството ми твърде дълго стоя разделено.

— Разделиха ни, за да не се избием — отвърна Джейсън. — Това е добра причина.

— Пророчеството настоява да се променим. Гигантите се надигат. Всеки от тях може да бъде убит само от бог и полубог едновременно. Избраните герои трябва да са седемте най-велики в своя век. Както стоят нещата сега, те са разделени на две места. Ако нещата останат така, няма да можем да спечелим. Гея разчита на това. Ти трябва да обединиш героите на Олимп и да отплавате заедно към древните бойни полета на Елада, където ще ви очакват гигантите. Само тогава боговете ще се присъединят към вас. Това ще бъде най-опасното и важно пътуване, предприемано някога от децата на боговете.

Джейсън погледна към ярката статуя на баща си.

— Това не е честно — каза Джейсън. — Мога да проваля всичко.

— Можеш — съгласи се Юнона, — но боговете имат нужда от своите герои. Винаги са имали нужда от тях.

— Дори ти? Мислех, че мразиш героите.

Богинята се усмихна сухо.

— Носи ми се тази слава. Но ако искаш да знаеш истината, Джейсън, аз завиждам на другите богове за децата им. Вие, полубоговете, свързвате двата свята. Помагате на своите божествени родители, дори на проклетия Юпитер, да разбират света на смъртните по-добре от мен.

Юнона въздъхна толкова тъжно, че въпреки яда си Джейсън почувства жал.

— Аз съм богинята на брака — каза тя. — Не е в природата ми да съм невярна. Имам само две божествени деца, Арес и Хефест, но и двамата ме разочароваха. Нямам си смъртни герои, които да ми служат, и затова често нападам полубогове като Херакъл и Еней. Но по същата причина обичах Язон, героя, на когото си кръстен. Той бе просто смъртен, нямаше божествен родител, който да го ръководи. И за това съм благодарна на Зевс, че те даде на мен. Ти ще бъдеш моят шампион, Джейсън. Ще бъдеш най-великият измежду героите и ще обединиш полубоговете, а с тях — и самият Олимп.

Почувства думите й като торби с пясък. Преди два дни бе ужасен от идеята, че ще поведе полубоговете към ново велико пророчество, че ще отплава, за да се бори с гигантите и да спаси света.

Още бе ужасен от това, но нещо се бе променило. Вече не беше сам. Имаше приятели и дом, за които да се бори. Имаше си дори богиня покровител, която щеше да се грижи за него, а това си беше от значение.