Читать «Изчезналият герой» онлайн - страница 14

— Какъв й е проблемът на тая? Какво става?

— Добър въпрос — обади се Лио.

— Тук сме, за да ви отведем в безопасност — обясни Буч. — Ще ви разкажа повече по пътя.

— Никъде не тръгвам с нея — Джейсън посочи русото момиче. — Тя иска да ме убие!

Буч се поколеба.

— Анабет няма да ти стори нищо. Не и се сърди за държането. Имаше видение, според което тук ще я чака човекът с една обувка. Очакваше това да реши проблема й.

— Който е? — попита Пайпър.

— Търси един от нашите, който е изчезнал от три дни — отговори Буч. — Направо се е побъркала от притеснение. Надяваше се да го намери тук.

— Кой е той? — попита Джейсън.

— Гаджето й — отвърна Буч, — Пърси Джаксън.

III. Пайпър

След като прекара една изпълнена с духове, бури, кози и летящи гаджета сутрин, Пайпър очакваше вече да е полудяла. Само че единственото, което изпитваше сега, бе чувство на нарастващ ужас.

Започва се. Точно както обещаха в съня — помисли си тя.

Сега стоеше в задната част на колесницата заедно с Джейсън и Лио, докато плешивият Буч напътстваше конете, а русата Анабет настройваше бронзово навигационно устройство. Издигнаха се над Големия каньон и полетяха на изток. Леденият вятър пронизваше Пайпър, въпреки че якето й бе дебело. А зад тях се събираха още буреносни облаци.

Колесницата се заклатушка. Тя нямаше седалки, а задната й част бе отворена. Пайпър се зачуди дали Джейсън ще успее да я хване, ако падне отново. Това бе най-смущаващата новина от сутринта — не че Джейсън може да лети, а това, че я бе държал в ръцете си и въпреки това не си бе спомнил коя е.

По време на целия семестър тя се бе мъчила да се сближи с него, да го накара да я забележи като нещо повече от добра приятелка. Най-накрая той бе загрял какво се очаква от него и я бе целунал. И последвалите няколко седмици бяха сред най-хубавите в живота й.

И тогава, преди три нощи, сънят бе унищожил всичко това. Ужасният глас бе произнесъл ужасни новини. А тя не бе казала за тях на никого. Дори на Джейсън.

И сега го бе изгубила. Някой бе изтрил паметта му и тя трябваше да започне всичко отначало. Идеше й да се разкрещи. Джейсън стоеше точно до нея и тя виждаше небесносините му очи, русата му късоподстригана коса, сладкия малък белег на горната му устна. Лицето му бе мило, нежно, винаги леко тъжно.

Но сега просто се взираше в хоризонта и дори не я забелязваше. А в същото време Лио, както обикновено, я дразнеше.

— Това е много яко! — каза той, като изплю едно перо от пегас. — Накъде отиваме?

— На сигурно място — отговори Анабет, — единственото сигурно за такива като нас. Лагера на нечистокръвните.

— Нечистокръвните ли? — веднага настръхна Пайпър. Ненавиждаше тази дума. Цял живот я бяха наричали с нея, защото бе наполовина индианка от племето чероки и наполовина бяла. И никога не го бяха произнасяли като комплимент.

— Това да не е някаква безвкусна шега?

— Има предвид, че сме полубогове — отговори Джейсън — наполовина божества, наполовина смъртни.

Анабет се извърна към него.

— Знаеш доста неща, Джейсън. Но си прав, ние сме полубогове. Майка ми е Атина, богинята на мъдростта. А Буч е син на Ирида, богинята на дъгата.