Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 7

На пода в хола е една от кутиите на Уве за „полезни вещи“. Така разделят къщата. Всичко, което купува съпругата на Уве, е или „прелестно“, или „непретенциозно“. Всичко, което Уве купува, е полезно. Все неща, които си имат предназначение. Държи ги в две отделни кутии, една голяма и една малка. Пред него е малката. Пълна е с болтчета, пирони, гаечни ключове и тъй нататък. Хората вече не използват полезните неща. Хората просто държат боклуци. Имат по двайсет чифта обувки, но нямат представа какво е обувалка; къщите им са пълни с микровълнови печки и телевизори с плосък екран, но за нищо на света не могат да ви кажат какъв контакт се използва за бетонна стена.

Уве си има пълно отделение в кутията с полезни вещи, в което е събрал контакти за бетонна стена. Гледа ги, сякаш са шахматни фигури. Не се стресира, когато трябва да се сложи контакт за бетон. За всяко нещо си има време и място. Всеки контакт е процес, всеки контакт се използва за нещо конкретно. Хората вече не уважават почтената, честна функционалност, доволни са, стига всичко в компютъра им да изглежда прибрано и супер. Затова пък Уве прави нещата както си му е редът.

Отиде в офиса в понеделник и му обясниха, че не му били казали в петък, за да не му „развалят уикенда“.

– Ще ти се отрази добре да позабавиш малко темпото – уведомиха го с провлечен глас.

Да забави темпото ли? Какво разбираха те? Как да станеш във вторник и да знаеш, че вече нямаш цел? С техния интернет и тъпото еспресо, какво знаеха за отговорността, която човек трябва да поеме?

Уве вдига поглед към тавана. Присвива очи. Много е важно куката да бъде поставена в средата, решава той.

Докато е погълнат от важността на въпроса, той е грубо прекъснат от дълъг стържещ звук. Същият е, както когато някой некадърник дава заден с японски автомобил с ремарке и остъргва едната страна на къщата на Уве.

3

ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ

ДАВА ЗАДЕН С РЕМАРКЕ

Уве дръпва със замах зеленото перде с флорален дизайн, което жена му опява от години, че трябва да сменят. Пред погледа му попада чернокоса жена, очевидно чужденка, на около трийсет. Стои навън и жестикулира ожесточено към рус и възслаб дългуч, приблизително на същата възраст, нагънал се зад волана на смешно малък японски автомобил с прикачено отзад ремарке, което стърже външната стена на къщата на Уве.

Дългуча, със сложни жестове и знаци, сякаш се опитва да обясни на жената, че тази работа не е толкова лесна, колкото изглежда. Жената, с жестове, които не са чак толкова изтънчени в сравнение с неговите, изглежда, се опитва да му подскаже, че цялата работа се дължи на тъпотата на Дългуча.

– Мама му стара... – прогърмява гласът на Уве през прозореца, когато едната гума на ремаркето минава през лехата отпред. Няколко секунди по-късно входната му врата сякаш се отваря сама, сякаш уплашена, че Уве ще мине през нея.