Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 23

Остана да работи в железницата цели пет години. После една сутрин се качи на влака и я видя за пръв път. Засмя се за пръв път след смъртта на баща си.

А животът след това никога не беше същият.

Хората разправяха, че Уве виждал света в черно и бяло. Тя обаче беше неговият цвят. Тя бе всичкият цвят, от който той имаше нужда.

6

ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ И ВЕЛОСИПЕД,

КОЙТО БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ОСТАВЕН НА

МЯСТОТО, ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ВЕЛОСИПЕДИ

Единственото желание на Уве беше да умре мирно и тихо. Нима искаше прекалено много? Съвсем не, поне според Уве. Трябваше да уреди тази работа преди шест месеца, веднага след погребението ѝ. Човек не можеше да продължава по този начин, мама му стара, казваше си непрекъснато той. Трябваше да ходи на работа. Какво щеше да стане, ако хората престанеха да ходят на работа, защото са се самоубили? Съпругата на Уве почина в петък, погребаха я в неделя, а в понеделник Уве отиде на работа. Така и трябваше да бъде. След това минаха цели шест месеца и ето че най-неочаквано директорите се появиха един понеделник, защото не искали да му съобщят новината в петък, „да не му развалят уикенда“. Затова във вторник той излъска плотовете в кухнята.

Беше подготвил всичко. Беше платил на погребалните агенти и се беше разбрал да го погребат в гробището редом с нея. Обади се на адвоката и написа писмо с пределно ясни указания и го пъхна в плик, при всички важни разписки и нотариалния акт на къщата, и сервизната книжка на сааба. Пъхна плика във вътрешния джоб на сакото си. Беше платил сметките. Нямаше заеми, нито пък дългове, така че никой нямаше да търси нищо от него. Дори си беше измил чашката за кафе и прекратя абонамента за вестника. Беше готов. Единственото му желание е да умре тихо и кротко, поне така си мисли, докато сяда в сааба и поглежда отворената врата на гаража. Ако успее да избегне съседите, може дори да се отърве преди следобеда.

Забелязва младият дебелак от съседната къща да се мотае покрай вратата на гаража и да обикаля паркинга. Не че Уве мразеше дебелите. Не, разбира се. Хората могат да изглеждат както си поискат. Просто той никога не успя да ги разбере, не може дори да си представи как го правят. Колко ли изяжда такъв човек? Как успява да стане двойно по-голям? Със сигурност му трябва решителност, мисли си той.

Младежът го забелязва и маха весело. Уве едва му кимва. Младежът продължава да маха и дебелите му гърди се разтърсват под тениската. Уве често казва, че това е единственият човек, който би нападнал купа с картофен чипс от всички посоки едновременно, но винаги, когато го каже, съпругата му негодува и го предупреждава да не говори така.