Читать «Въздигната» онлайн - страница 116

— Ти не си в положението да ми позволяваш — засмя се Локи. — Аз съм крал. Никой не ми казва какво да правя.

— Ти така си мислиш — пошегувах се аз, което го накара да се засмее още по-силно.

— Но ще станеш ли все пак да ме изпратиш, любима? — попита Локи. Той взе ръката ми и я целуна. — Ако не можеш, разбира се, недей. Знам как се чувстваш напоследък сутрин.

— Не, щом заминаваш, искам да се сбогувам с теб — въздъхнах аз. — Но по-добре побързай да се върнеш.

— Колкото мога по-скоро — усмихна се той. — Нищо на света не може да ме държи далече от моята кралица.

Отметнах завивките и отидох в дрешника да се облека. Предстоеше ни цяла церемония около заминаването на Локи, затова трябваше да си избера хубава рокля и щеше да се наложи дори да бъда с корона. Избягвах това всеки път, когато беше възможно, защото се чувствах глупаво с нея, но трябваше да я нося при официални случаи.

Локи беше вече облечен. Бях го усетила да става преди около час, но продължих да спя, защото напоследък се чувствах много отпаднала. Бих искала да кажа, че това се дължеше на дългите омайни нощи през нашия меден месец, но имаше и друго.

— Как се чувстваш тази сутрин? — попита Локи. Той се облегна на вратата, наблюдавайки ме, докато обличах една тъмна смарагдовозелена рокля.

— Ако не броим това, че съм тъжна, съм добре. — Вече бях облякла роклята, но не можех да дръпна ципа и затова се обърнах с гръб към него. — Малко помощ, моля.

— Наистина трябва да си вземеш придворна дама — рече Локи, докато се бореше с ципа. — Тези неща просто отказват да работят.

— Затова са съпрузите — подкачих го аз. Той продължи да се бори с ципа и най-накрая успя да го вдигне. Но аз знаех какъв е проблемът и защо напоследък трудно обличах роклите си.

Все още зад мен, Локи се протегна, сложи ръката си върху плътно прилепващия плат на роклята ми в талията и ме целуна по рамото.

— Скоро ще трябва да им кажем — каза той, прегръщайки ме.

— Знам — въздъхнах аз. — Но не и преди да се върнеш, нали? Не искам да се изправям пред това и да отговарям на всички въпроси, докато те няма. — Обърнах се, за да бъда с лице към него. — Което означава, че трябва да побързаш да се върнеш.

— Едва ли е нужно да ме увещаваш за това. — Той се усмихна и дръпна на шега сребърния ми кичур, който упорито отказваше да стои на мястото си.

Локи ме целуна силно, притискайки ме до себе си. Той все още караше коленете ми да се подкосяват. Очаквах, че това чувство ще отмине, но всеки път, когато ме докоснеше, то се връщаше отново и отново.

Тръгнахме към тронната зала за церемонията. Сара вече ни чакаше заедно с Фин, началника на стражата в двореца, и Тове, канцлера на кралството. Сара беше пристигнала предишната вечер, за да пътува с Локи като жест на солидарност.

Седнахме на троновете си и изчакахме да се съберат всички, които бяха поканени да присъстват на церемонията. Предишната вечер се бях срещнала с маркиз Бейн, за да преговорим правилните думи, които трябваше да произнеса. Изключително рядко се беше случвало в историята ни две кралства да се обединяват, но въпреки това очевидно имаше установен ред, който трябваше да следвам.