Читать «Въздигната» онлайн - страница 117

След като всички вече бяха тук, Локи и Сара заеха местата си пред мен. Аз се изправих и се постарах да изрецитирам без грешка думите, които бяхме репетирали с Бейн. Мисля, че обърках нещо по средата, но успях да предам основната идея, която беше, че кралствата Витра и Трил се обединяват и дават тържествено обещание да работят заедно за тяхното общо благоденствие.

Като част от договора, който сключихме, Локи трябваше да се върне временно в кралство Витра, за да помогне за неговото възстановяване. Тяхното общество се беше разпаднало, след като убих краля им. Сара правеше всичко по силите си да възстанови реда, но без външна намеса, това нямаше да бъде възможно.

— Щом и двете страни са съгласни да работят в мир и взаимно уважение, обявявам този съюз за сключен — казах аз, завършвайки церемонията. — Оттук нататък… можете да работите заедно.

— Благодаря. — Сара събра полите на роклята си и направи реверанс.

— Благодаря. — Локи се поклони с лека усмивка на лицето.

— И няма да те има само две седмици, нали? — попитах го аз, вече извън церемонията.

— Две седмици са абсолютният максимум, след което веднага ще се върна при теб — увери ме Локи.

— Обещавам да не го задържам повече, отколкото ми е нужен — добави Сара. Очите й бяха сърдечни, когато ми се усмихна. Не исках да й отстъпвам съпруга си, но тя му беше спасила живота. И щеше да бъде по-добре, ако Витра станеха наши съюзници, вместо наши врагове.

Локи ме целуна, макар това да беше извън общоприетите норми. Кралят и кралицата никога не трябваше да дават външен израз на привързаността си един към друг, но Локи нарушаваше това правило, колкото може по-често. Въпреки че и самата аз не полагах големи усилия то да бъде строго спазвано.

— Върни се бързо при мен — прошепнах аз.

— На твоите заповеди — усмихна се Локи.

Когато се обърна да тръгне, аз почувствах познатото пърхане в стомаха си. Това не беше от обич към Локи, а нещо различно, нещо живо вътре в мен. Сложих ръка на корема си, сякаш опитвайки се да успокоя някого там.

Нощта, която бях прекарала с Локи, докато бях още омъжена за Тове, бе довела до малка изненада. Бях казала на Локи още преди седмици и макар и двамата да бяхме уплашени, бяхме и немалко развълнувани. Предстоеше ни за първи път да станем родители, но ние щяхме да бъдем и първият крал и кралица на Трил, които щяха да бъдат истински родители. Моето дете нямаше да бъде подменено.

Знаех, че обичаят да подменяме децата си нямаше да изчезне изведнъж. Нашето общество се нуждаеше от много реформи, преди всичко да се промени и преди да престанем да бъдем зависими от парите, които тази практика ни носеше.

Но ние работехме върху това всеки ден, Локи и аз, Уила, Тове и дори и Фин. Ние щяхме да превърнем Трил в нещо, което той трябваше да бъде от много отдавна. Забележителен народ, който цени високо сам себе си и своя живот.

Щях да направя този свят по-добро място, независимо дали на някой това му харесва, или не. Точно затова е забавно да бъдеш кралица.