Читать «Въздигната» онлайн - страница 114

Епилог

Четири месеца по-късно

Първите няколко седмици след нападението на Витра бяха тежки. Имах няколко счупени кости и рамото ми беше извадено. Толкова много хора се нуждаеха от лечителските способности на Аурора и Сара, че аз се отказах да ползвам помощта им. Щях да се излекувам по старомодния начин.

Всички смятаха, че се възстановявам много бързо заради витрийската си кръв, но тъй или иначе, тези няколко седмици не бяха никак леки. Те си имаха обаче и своите добри страни, като например това, че Локи се грижеше за мен през цялото време. Всъщност той почти не се отделяше от мен.

Веднага щом бях в състояние да се държа на краката си, направихме погребението на майка ми. Цялото кралство се стече и за моя изненада дойдоха също кралят и кралицата на Канин и кралицата на Омте. Те пристигнаха, за да й отдадат почит, но също и за да ни благодарят, че бяхме сложили край на тиранията на Витра.

Трил беше главният прицел на Орен, но ние не бяхме единствените. Едва на погребението, когато дойдоха толкова много хора, че улиците едва побираха тълпите, разбрах какво точно бяхме постигнали.

Чух от мои сънародници и дори от хора от други племена какво бе сторила майка ми, за да ги защити. Споразуменията, които бе сключвала, жертвите, които бе правила, и огромните й заслуги, за да бъде съхранен мирът. Елора бе дала много на хората и беше толкова вълнуващо да видиш, че те наистина са й благодарни.

Когато изгубих Елора, осъзнах важността на това, да имаш майка, и какво точно бе отнето на Рис. Въпреки начина, по който се беше държала с мен моята „приемна“ майка Ким, аз знаех, че всичките й действия са били продиктувани от любов — любов към едно дете, което никога не беше виждала.

Мат заведе Рис при Ким, която все още беше затворена в психиатрична клиника. Той се постара да оправи в някаква степен взаимоотношенията си с нея, макар и неохотно, но самият факт, че отиде да я види, все пак беше голяма стъпка напред.

Рис реши наесен да се запише в колеж недалече от болницата, за да може да посещава майка си по-често и да я опознае. Мат ми каза, че състоянието на Ким се подобрява и ако нещата продължават в същата посока, един ден може да я изпишат.

Мат обаче се върна във Фьоренинг. Той ми каза, че това е неговият дом, което ме направи много щастлива. Аз бях вече голяма и имах свое кралство, но въпреки това не бях готова да живея далече от брат си.

Ослина продължи да се възстановява и Мат отдаде много от времето си на този град. Неговите чертежи бяха забележителни и беше чудесно, че хората на Трил видяха на какво е способен един манкс.

Продължихме да се борим с предразсъдъците, макар да знаех, че трябваше да мине още много време, докато наложех идеята, че няма нищо нередно в това, всеки да живее с онзи, когото обича, независимо дали е трил, манкс, та дори и следотърсач. Но знаех, че сме на правилния път.

Бях сигурна, че по време на моето царуване щеше да стане законно всеки да може да се жени, за когото поиска. Уила, разбира се, се надяваше това да стане по-скоро, отколкото по-късно, но тъй или иначе, тя си търсеше сватбена рокля още от осемгодишна.