Читать «Звездният отбор» онлайн - страница 4

Понякога и тримата във „Финли и Фиг“ ходеха наежени или нацупени — най-често заради пари. Пазарът просто бе претоварен; твърде много адвокати кръстосваха улиците.

Последното нещо, от което се нуждаеше фирмата, бе още един юрист.

2

Дейвид Зинк слезе от метрото на гара „Куинси“ в центъра на Чикаго и успя да се смъкне надолу по стъпалата към Уелс Стрийт, но нещо не беше наред с краката му. Ставаха все по-тежки, а стъпките му все по-бавни. Той спря на ъгъла на „Уелс“ и Адамс Стрийт и озадачено се вгледа в краката си. Нищо особено — все същите стандартни черни обувки с връзки, каквито носеха всички мъже във фирмата и дори две-три от жените. Дишаше тежко и въпреки студа усети влага под мишниците си. Беше на трийсет и една, със сигурност твърде млад за сърдечен удар, и въпреки изтощението от последните пет години бе привикнал да живее с умората. Или поне така си мислеше. Зави зад ъгъла и погледна Тръст Тауър, лъскав фалически монумент, извисяващ се на триста метра в небето сред облаци и мъгла. Когато спря и вдигна очи нагоре, пулсът му се ускори и той усети, че му призлява. Чужди тела минаваха устремено край него и го докосваха. Той прекоси Адамс Стрийт заедно с тълпата и продължи напред.

Фоайето на Тръст Тауър беше високо и открито, с изобилие от мрамор, стъкло и неразбираеми скулптури, създадено с цел да вдъхне и осигури топлина, но всъщност хладно и зловещо, поне за Дейвид. Шест ескалатора мъкнеха орди от уморени бойци към техните офиси и кабинети. Дейвид се опита да се насочи към най-близкия, но краката не го слушаха.

Той седна на едно кожено кресло до купчина големи боядисани камъни и се помъчи да разбере какво става с него. В навъсеното утро наоколо притичваха хора с мрачни лица и безизразни погледи, вече притиснати от стреса, макар че часът бе едва седем и половина.

Думата „пречупване“ определено не е медицински термин. Експертите използват по-сложен език, за да опишат момента, когато един изтормозен човек прекрачва границата. Това може да стане за част от секундата вследствие на някакво ужасно травматично преживяване. А може и да бъде последната капка, печалната кулминация на натиска, който расте ли, расте, докато умът и тялото бъдат принудени да потърсят освобождение. Пречупването на Дейвид Зинк спадаше към втория вид. След пет години неистов труд с колеги, които мразеше, тази сутрин с него се случи нещо, докато седеше край боядисаните камъни и гледаше как тълпите добре облечени зомбита се изкачват нагоре към поредния ден на безсмислен труд. Той се пречупи.