Читать «Врагът на Господа» онлайн - страница 313

— Не, господарю. Нищо не каза.

Артур се засмя, но това бе жесток смях.

— Горката Гуинивиър, горката, горката Гуинивиър. Той не я обича, нали? Била е просто една красива вещ за него, още едно огледало, в което да се възхищава на собствената си красота. Това сигурно я съсипва, Дерфел.

— Тя ви моли да я освободите — настоях аз, както бях обещал. — Ще ви остави Гуидър, ще замине…

— Не може да ми поставя никакви условия — гневно заяви Артур. — Никакви.

— Така е, господарю — съгласих се аз. Направих каквото можах за нея, но нищо не постигнах.

— Ще остане в Думнония — отсече Артур.

— Да, господарю.

— И ти ще останеш тук — заповяда дрезгаво той. — Мордред може да те освободи от клетвата към него, но аз не. Аз съм твоят господар, Дерфел, а ти си мой съветник и ще останеш тук с мен. От днес нататък ти си моят велик боец.

Обърнах се да погледна излъскания и наточен меч, поставен на кралския камък.

— Още ли съм велик боец на краля, господарю?

— Ние си имаме крал — отвърна той — и аз няма да престъпя тази клетва, но ще управлявам тази страна. Аз и никой друг, Дерфел.

Спомних си за моста над реката Понт, която пресякохме преди да влезем в сражение с Аел.

— Щом не искаш да си крал, господарю — казах аз, — тогава ще бъдеш император. Ще бъдеш господар на кралете.

Той се усмихна. Това бе първата усмивка на лицето му, от момента, в който Нимю дръпна черната завеса в Морския дворец. Беше едва доловима, но все пак усмивка. Освен това не отхвърли и титлата, предложена от мен. Император Артур, господар на кралете.

Ланселот си отиде, а това, което остана от войската му, сега коленичеше пред нас в ужас. Знамената им лежаха на земята, а до тях — копията и щитовете им. Лудостта връхлетя върху Думнония като гръмотевична буря, но отмина, а Артур победи и сега под нас цяла армия чакаше милостта му на колене под високо издигналото се лятно слънце. Точно за това бе мечтала някога Гунивиър. Думнония в краката на Артур и мечът му върху кралския камък, но вече бе твърде късно. Твърде късно за нея.

Но за нас, които бяхме останали верни на клетвите си, това бе отдавна жадуван миг, защото сега Артур бе крал, макар и без титла.

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

Приказките за търсене на казани са често срещани в келтския фолклор. В тях обикновено воини търсят някакъв магически съд в тъмни и опасни места. За големия ирландски герой Кучулейн се разправя, че откраднал вълшебен казан от могъща крепост. Темата се появява и в уелските митове. Днес е доста трудно да се установи източникът на тези приказки, но може с голяма увереност да се твърди, че популярните през средновековието легенди за търсенето на Свещения Граал са просто християнизирани преработки на много по-старите митове за вълшебните казани. В една от тези древни приказки се говори за Свещения съд на Клидно Ейдин, казанът, който бил едно от Тринадесетте съкровища на Британия. Тези съкровища изчезват от съвременните преработки на Артурианската сага, но те са присъствали неизменно в по-ранните времена. Списъкът на Съкровищата е различен в различните извори, затова в книгата съм направил една компилация по свое усмотрение, но обяснението на Нимю за произхода на изброените предмети на страница 100 е чиста измислица.