Читать «Врагът на Господа» онлайн - страница 3

Рала — слугиня на Мерлин, съпруга на Гулидин

Сеграмор — нумидийският командващ във войските на Артур, Лорд на Камъните

Сенсъм — епископ на Думнония, по-късно абат в Динюрак

Скарач — съпруга на Иса

Танабурс — силурски друид, убит от Дерфел след битката в долината Лъг

Тюдрик — крал на Гуент, баща на Мюриг, по-късно християнски отшелник

Тристан — престолонаследник на Кърнау, син на Марк

Тъдуол — послушник в Динюрак

Утър — починалият Велик крал на Британия, дядо на Мордред

ГЕОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ

Обозначените със звездичка имена са измислени

Абона — Ейвънмаут, Ейвън

Акве Сулис — Бат, Ейвън

Беноик — кралство в Бретан (Арморика), превзето от франките

Бодуан — Гарн Бодуан, Гуинед

Брослианд — единственото останало британско кралство в Арморика

Буриум — Столнина на Тюдрик. Уск, Гуент

Каер Амбра¤ — Еймсбъри, Уилтшир

Каер Кадарн¤ — Саут Кадбъри, Съмърсет

Каер Гей¤ — столнина на Гуинед, Северен Уелс

Каер Сус — столнина на Поуис, Каерсус, Поуис

Калева — Силчестър, Хемпшир

Кориниум — Съренстър, Глостършир

Кум Исаф — Близо до Нютаун, Поуис

Динюрак¤ — Манастир в Поуис

Долфоруин — близо до Нютаун, Поуис

Дун Сейнач¤ — Хеърсфийлд Бийкън, близо до Глостър

Дунум — Ход Хил, Дорсет

Дурновария — Дорчестър, Дорсет

Ърмид’с Хол¤ — близо до Стрийт, Съмърсет

Глевум — Глостър

Халкум¤ — Салкомб, Девън

Иска Думнония — Ексетър, Девън

Иска Силурия — Каерлиън, Гуент

Линдинис — Илчестър, Съмърсет

Лоегир — тази част от Британия, която е окупирана от саксите. Името буквално значи „загубените земи“. В съвременния уелски „Lloegr“ означава „Англия“

Лин Сериг Бач — Езерото на малките камъни, сега долината Еърфийлд, Енгълсий

Долината Лъг¤ — Мортимър’с крос, Херефорд и Уорстър

Магнис¤ — Кенчестър, Херефорд и Уорстър

Нидум — Нийт, Гламорган

Понтс — Стейнс, Съри

Рате¤ — Лийстър

Камъните¤ — Стоунхендж

Хълмът — Гластонбъри Тор, Съмърсет

Вента — Уинчестър, Хемпшир

Виндокладия — римска крепост близо до Уимборн Минстър, Дорсет Енгълсий

Инис Мон — Енгълсий

Инис Трийбс¤ — превзетата от франките столица на Беноик. Връх Сен Мишел, Бретан

Инис Уит — остров Уаит

Инис Уидрин — Гластонбъри, Съмърсет

ЧАСТ ПЪРВА

ТЪМНИЯТ ПЪТ

Днес си мисля за мъртвите.

Това е последният ден от старата година. Орловата папрат на хълма е станала кафява, листата на брястовете в края на долината окапаха, започна и зимното клане на нашия добитък.

Довечера завесата, която разделя мъртвите от живите ще затрепти, ще изтънее и накрая ще изчезне. Довечера е Самейн — мъртвите ще преминат моста на мечовете, но ние няма да ги видим. Те ще бъдат като сенки в тъмнината, шепот на вятър в безветрена нощ, но ще бъдат тук.

Епископ Сенсъм, светецът, който управлява нашата малка монашеска общност, се подиграва с тези вярвания. Според него мъртвите не са сенки и не могат да преминават през моста на мечовете, могат единствено да си лежат в студените гробове и да чакат последното завръщане на нашия Бог Иисус Христос. Ние, казва епископът, трябва да помним мъртвите и да се молим за техните безсмъртни души, но що се отнася до телата им — те просто са изчезнали. Разложили са се. Очите им са се стопили, оставяйки черни дупки в черепите, червеи са разяли техните вътрешности, а костите им са плесенясали. Светецът твърди, че мъртвите няма да безпокоят живите довечера, но дори и той ще остави един хляб край манастирското огнище. Ще се престори, че го е забравил случайно, но каквото и да разправя, хлябът ще си бъде там довечера, както и каната с вода, оставена до пепелта.