Читать «Врагът на Господа» онлайн - страница 20

— Тя ми каза — обърнах се аз към Мерлин и докато говорех си мислех, че разголвам прекалено душата си пред този злобен старец, — че още не знае дали ще се омъжи за Ланселот.

— Ами така ще каже, разбира се — отвърна Мерлин безгрижно и вдигна пръст да повика робът, който носеше чиния със свинско към високата маса. Старецът загреба шепа ребра, изсипа ги в скута на мърлявата си бяла роба и лакомо засмука едно от тях. — Сийнуин — продължи той след като оглозга кокала — е една романтична глупачка. Някак си е успяла да убеди сама себе си, че може да се омъжи, за когото й харесва, макар че само Боговете могат да разберат защо момичетата изобщо мислят за това! Сега, разбира се — каза Мерлин през свинското, с което беше натъпкал устата си, — всичко се променя. Тя се запозна с Ланселот! И вече е хлътнала по него. Може дори да не изтрае до сватбата? Кой знае? Може още тази нощ да замъкне копелето в своята стая, за да се чифтосват до изнемога. Но май няма да стане така — каза той със съжаление и добави презрително — Много е свита. Вземи си едно ребро — предложи ми старецът. — А ти няма ли да се жениш?

— Аз не искам да се женя — отвърнах намусено. Само за Сийнуин, разбира се, но какви шансове имах пред Ланселот?

- Бракът няма нищо общо с желанията - каза Мерлин с презрение. Артур мислеше иначе и се показа като глупак. На мъжа, Дерфел, му трябва хубавичка девойка в леглото, но само един хапльо не разбира, че има разлика между девойка и жена. Артур мисли, че трябва да се ожениш за Гуенхуивач.

- Гуенхуивач! – повторих аз, доста гръмко.

Гуинивиър не понасяше въздебеличката си по-малка сестра.  Нямах особена причина да не харесвам Гуенхуивач, но и не можех да си представя да се оженя за такова невзрачно, безлико и нещастно същество.

— И защо не? — попита Мерлин с престорен гняв. — Това е изгодна партия, Дерфел. Кой си ти в края на краищата — син на сакска робиня и нищо повече. А Гуенхуивач е истинска принцеса. Няма пари, разбира се, и е по-грозна от триона на Лифан, но само си помисли колко благодарна ще ти бъде! Освен това, спомни си ханша на Гуенхуивач, Дерфел — каза Мерлин и ме погледна цинично. — Няма никаква опасност някое бебе да заседне там. Тя ще изплюва малките бесове като хлъзгави тиквени семки!

Чудех се дали всъщност Артур беше предложил този брак или той беше идея на Гуинивиър. По-вероятно беше второто. Наблюдавах я — цялата в златни украшения, седнала до Кунеглас с изписан триумф на лицето. Тя беше необикновено красива тогава. Винаги е била най-поразителната жена в Британия, но в онази дъждовна нощ в Каер Сус Гуинивиър сякаш грееше. Може би това се дължеше на бременността й, но на мен ми се струва, че по-скоро беше плод на насладата, която Гуинивиър изпитваше от придобитото надмощие над тези хора, отнесли се с презрение към някогашната бедна изгнаничка. Сега благодарение на меча на Артур тя можеше да разполага със същите тези хора, така както нейният съпруг можеше да разполага с техните кралства. Знаех, че Гуинивиър е главният поддръжник на Ланселот в Думнония, че именно тя бе накарала Артур да обещае силурския трон на Ланселот и бе решила Сийнуин да се омъжи за Ланселот. Сега вече подозирах, че пак тя е замислила да ме накаже за моята враждебност към Ланселот като ме накара да се оженя за грозната й сестра.