Читать «Господарят на войната» онлайн - страница 12

— И какво прави ти откакто се срещнахме за последен път? — попита ме Мерлин. Точно тогава му казах за Гуинивиър и той ми си присмя задето вярвам, че тя ще остане затворена цал живот. — Артур е малоумник — убедено заяви Друидът. — Гуинивиър може да е умна, но той няма нужда от нея. На него му трябва нещо простичко и глуповато, нещо, което да сгрява леглото му, докато той се тревожи за саксите.

Мерлин седна на кушетката и се усмихна на трите деца, които му поднесоха чиния с хляб и сирене и бутилка медовина.

— Вечеря! — щастливо каза той. — Хапни с мен, Дерфел, защото ние искаме да поговорим с теб. Седни! Ще видиш, че на пода ще ти е доста удобно. Седни до него, Нимю.

Аз седнах. Нимю досега сякаш не ме забелязваше. Празната ябълка на липсващото й око, което един крал изтръгна от лицето й, бе покрито с черна превръзка, а косата й, остригана толкова късо, когато тръгнахме на юг към Морския дворец на Гуинивиър, сега бе попораснала, но не много и Нимю все още приличаше на момче. Изглеждаше ядосана, но тя винаги така изглеждаше. Животът й бе посветен на едно единствено нещо — преследването на Боговете — и тя презираше всичко, което я отклоняваше от това търсене. Вероятно си мислеше, че ироничната учтивост на Мерлин е просто загуба на време. Двамата с нея бяхме израсли заедно и в годините след нашето детство не веднъж й бях спасявал живота, бях я хранил и обличал, но въпреки това тя се отнасяше с мен като с непоправим глупак.

— Кой управлява Британия? — попита ме тя грубо.

— Неправилен въпрос! — сопна й се Мерлин с неочаквана разпаленост, — съвсем неправилен въпрос!

— Е? — настоя тя, пренебрегвайки гнева на Мерлин.

— Никой не управлява Британия — отвърнах аз.

— Правилен отговор — злорадо отбеляза Мерлин. Лошото му настроение разтревожи Гауейн, застанал зад кушетката на Мерлин, вперил напрегнат поглед в Нимю. Младежът се страхуваше от нея и това изобщо не ме учуди. Повечето хора се страхуваха от Нимю.

— Тогава кой управлява Думнония? — попита ме тя.

— Артур — отвърнах.

Нимю хвърли победоносен поглед към Мерлин, но Друидът само поклати глава.

— Думата е rex — каза той — rex, и ако някой от вас има и най-малко понятие от латински, щеше да знае, че rex означава крал, а не император. Думата за император е imperator. Трябва ли да рискуваме всичко, само защото вие сте неграмотни?

— Артур управлява Думнония — настоя Нимю.

Мерлин не й обърна внимание.

— Кой е кралят тук? — обърна се той към мен.

— Мордред, разбира се.

— Разбира се — повтори Мерлин. — Мордред! — и той плю срещу Нимю. — Мордред!

Тя се извърна сякаш той й досаждаше. Аз съвсем се обърках, защото изобщо не разбирах за какво спорят пък и не можах да попитам, защото двете деца изникнаха иззад завесите, спуснати пред вратата, натоварени с още хляб и сирене. Докато поставяха чиниите на пода, аз долових отново мирис на море, същия дъх на сол и водорасли, който бе долетял до мен от голото видение. А когато децата се скриха зад завесата миризмата изчезна заедно с тях.