Читать «Пощенската картичка» онлайн - страница 8

Марта и нани бяха насъщният й хляб, а леля Фий беше като кифличка с глазура: специален деликатес само за най-важните случаи. Толкова много неща имаше да й разказва: за гнездото на совите в гората; за специалните цветя, които бе притиснала между страниците на една книга; за песните от Белгия, на които я бе научила Марта; за новите шевове, които бе усвоила в училище; и за това, че вече може да напише името си, без да излиза от реда.

На стената имаше специална рамка с всички картички, които леля Фий й бе изпращала от далечни места (Биариц, Париж, Малта), преди църковните камбани в село Далраднор да оповестят края на Първата световна война. Имаше картичка и от Лондонския Тауър, и от място, наречено Хавър, след пристигането на които леля Фий се бе появила, загоряла от слънцето, с кукли в костюми (с раирани поли и дантелени шапки), за да ги постави Кали във витрината си. Те не бяха кукли за игра - не че Кали си играеше с кукли. Тя имаше плюшено магаре със седло от естествена кожа, истински чифт холандско сабо и огърлица от блестящи сини мъниста.

Нито един от приятелите й в академията на мис Камерън нямаше такава известна леля, която да играе на сцената и да носи красиви рокли, кожи и шапки. Каролайн знаеше, че това е домът на мис Фей и че собствените й родители са починали много отдавна, така че трябваше да е благодарна, задето живее тук. Мис Фей беше служила на страната си, като бе помагала на войниците във време на нужда, казваше Марта, но вече нямаше война, просто един голям кръст на селския площад с издълбани в злато имена - имена, които тя почти можеше да прочете. Все още четеше и пишеше бавно, но можеше да назове всички цветя в градината и в гората, както и птиците по дърветата. Там я беше научил да разпознава песните им. Тя знаеше къде има попови лъжички през пролетта, къде гнезди косът. Марта я водеше на езерото и двете си правеха пикници на каменистия плаж - похапваха месен пай, сандвичи и парчета плодов кейк, носеха си и термос с горещ чай.

Кали мразеше да стои на закрито при дъжд, но когато през зимата ги засипваше снегът, бе като в приказка - бой със снежни топки, правене на снежни човеци и спускане с шейни по стръмния склон. Понякога помагаше в голямата кухня с нани и прислужницата, Ефи Дръмонд, която знаеше цял куп истории за водни духове и страшни призраци в мъглата. На Кали й позволяваха да оближе купата за печене и да си отреже парче от тестените сладкиши или пък да рисува с цветни моливи в книжките за оцветяване. Но днес трябваше да затвори очи и да се преструва, че спи, така че Марта да напусне детската стая на тавана - със зарешетени прозорци и оградена с предпазна месингова решетка камина на въглища - и да остави мистър Дапъл, кончето люлка, да пази вратата, която винаги бе открехната, в случай че Кали се уплаши от нещо през нощта.

Кали обичаше спалнята си с месинговия креват и завивката в стил „пачуърк“. Имаше своя собствена тоалетка с чекмеджета, ароматизирани с клончета от лавандула, в които роклите й бяха подредени върху хартиени листове. През повечето време носеше зелената си училищна униформа - престилка без ръкави и риза със златисти ивици - заедно със зелена жилетка, украсена в златисто, дебели зелени три четвърти чорапи (много я сърбеше от тях) и голяма зелена филцова шапка с панделката на училището. Нямаше търпение да се преоблече отново в килта си, ръчно изработен от вълнения кариран плат на нейния клан, клана Рос - червен със зелено и синьо каре. Леля Фий й бе казала, че второто й име е Рослин, така че може да носи носията на клана. Бе направена от майсторите производители на килтове Лоури в Глазгоу.