Читать «Пощенската картичка» онлайн - страница 10

Винаги й беше трудно да напуска Лондон, с целия блясък на живота и многобройните ангажименти там, но сега в Далраднор Лодж имаше телефон и тя можеше да следи обявите за нови прослушвания. Сезонът бе спокоен, всички бяха извън града - на лов или заради училищната ваканция. Но шотландската учебна година имаше различни срокове от английската, с прекъсвания през септември, така че тя щеше да оползотвори максимално посещението си и да помогне на жените от домакинството в грижите им за Каролайн. Пикници, излети, лакомства - няколко дни щеше да я поглези. Все пак бе рожденият й ден. Бяха минали месеци от великденското й посещение и тя се чудеше дали детето е пораснало, дали дрехите, които й бе купила, щяха да й станат. Искаше й се да дойде по-рано, но пиесата вървеше добре - да не повярваш, а след това остана на прослушване за нов филм, макар че от това не излезе нищо.

Гледаше през прозореца на влака, докато хълмовете ставаха по-стръмни, а пейзажът - по-суров, и усети завръщането на възбудата, на тревожността, както и на чувството на вина, което винаги изпитваше, когато се завръщаше в Далраднор. Спомни си първото си посещение тук, когато все още бе зашеметена от смъртта на Артър и от прочитането на завещанието, с което той й оставяше тази къща. По време на дългия път на север с Марта и бебето се бе чувствала като изгнаник. Но когато отвори големите порти от ковано желязо и видя хубавата, осветена от звездна светлина къща, веднага разбра, че е намерила своето убежище. Лампите бяха запалени и вратата се отвори рязко.

Икономката ги посрещна с изненада.

- Ужасихме се, когато научихме за смъртта на капитана. Е, кой е това? - погледна тя повитото в дебело одеяло бебе, чието личице се подаваше от завивката. - Не знаех, че ще имаме мъниче.

След това дойде голямата лъжа.

- Това е моята племенница, Каролайн. Родителите й загинаха в катастрофа. Аз съм единствената й роднина. А това е нейната бавачка - добави Фийби и посочи Марта.

Бе живяла с тази лъжа в продължение на години, но все още не й беше лесно. Това, което детето не знаеше, не можеше да го нарани. Беше по-добре, отколкото да го наричат „копеле“. Измамата бе дала възможност на Фийби да продължи със своята дейност през войната. Смело решение, но какво друго можеше да направи, за да защити и двете?

Това бе домът на Каролайн. Не й беше лесно да вземе решението да остави момичето тук с Марта, нито пък да го изпълни, но то си имаше своите предимства. Къщата се намираше на открито, сред просторен пейзаж с великолепна гледка. Селото бе на по-малко от километър надолу по пътя. Имаше тенис корт и достатъчно свободно пространство, за да се скита едно дете на воля, но и в безопасност. Въздухът бе чист.