Читать «Пощенската картичка» онлайн - страница 7

- Кали. Аз съм Кали и коляното ме боли - отвърна тя, сочейки към кървящото си коляно.

- Учудвам се, че е останала някаква кожа по тези колене - каза мисис Айбел. - Качвай се горе, Марта ще те почисти.

Кали неохотно го направи, а мисис Айбел се обърна към посетителя:

- Хубаво е да ви видя отново, сър Лайънел. Ужасно дълго време ви нямаше. Ако само нещата можеха да са различни за младия Артър и неговата невеста... Добре сте дошли да останете за вечеря. Нямам представа кога мис Фийби ще си дойде от Глазгоу.

- Благодаря ви, но трябва да тръгвам. Просто исках да се отбия за малко заради Auld Lang Syne⁵. Виждам, че все още държите нещата под контрол, нани⁶.

- Трябва да призная, че ми харесва да се навъртат наоколо такива малки лудетини. Тя е умно девойче и Марта, бавачката й, се държи добре с нея, като се има предвид, че е чужденка. Мис Фийби е все заета в Лондон.

- Мислех, че се е отказала от тези неща - каза той.

Кали подслушваше от върха на стълбите, готова да се намеси.

- Леля Фий ще участва във филми и ще ни заведе във филмовата къща в Глазгоу за рождения ми ден. Донесохте ли ми подарък за рождения ден?

- Каролайн! - изсъска мисис Айбел, но старият джентълмен само се засмя.

- Ако не поискаш, няма да получиш - заяви той и погледна нагоре към нея. - Ще видя какво мога да направя по въпроса, млада госпожице.

- По мое време беше: „Ако поискаш, няма да получиш!“ - каза икономката и скръсти ръце на гърдите си. - А сега върви и направи каквото ти казах или изобщо няма да имаш рожден ден. Моля да ме извините за тази нахална госпожица.

Кали изтича в стаята си и намери Марта в люлеещия се стол да шие скъсаната й риза за училище.

Откакто се помнеше, Марта бе винаги до нея, за да й помага за дрехите (да се увери, че има чисто долно елече, закърпени чорапи, кърпа в джоба на панталонките за училище) и да й разказва приказки, когато не можеше да заспи. Марта, нани Айбел и Там от градината бяха нейният свят; Нерн и Нивън бяха най-добрите й приятели и единственото лошо нещо в живота й бе, че е момиче, а не момче.

Марта почисти окървавеното коляно на Кали с такава нежност, че то вече не я болеше. Бинтова го, изми я цялата и я сложи да си легне.

- Време е да подремнеш. Ако спиш сега, можеш да останеш будна до по-късно, когато мис Фийби се върне.

Кали беше твърде развълнувана, за да спи. Когато леля Фийби идваше, винаги имаше подаръци за отваряне - нови книжки с картинки и дребни сладки в красиви кутии - и много неща за разказване. Мисис Айбел изпичаше пресни кифли с малинов конфитюр и сметана, пандишпан и пай с месо. Масата в трапезарията вече беше покрита с дантелена покривка, бяха подредени сребърните прибори и красивите чаши и чинии от китайски порцелан. Леля Фийби идваше за рождения й ден, както правеше винаги, а Кали беше в почивка от училището си - академията на мис Камерън, така че ги очакваха много хубави дни. Утре сутринта щяха да отидат с влака в града, както бе обещала леля Фий в картичката си.