Читать «Мъртви в Далас» онлайн - страница 5

— Той имаше ли семейство наблизо? — попитах аз Сам, след като смутено се отдръпнах от прегръдката му и тръгнахме към офиса му.

— Имаше братовчед — отвърна Сам, докато набираше 911. — Ало, обаждам се от бар „Мерлот“ на „Хамингбърд Роуд“ — каза той на диспечера. — Искам да съобщя за мъртвец в автомобил. Да, на паркинга отпред. А, вероятно ще искате да уведомите и Анди Белфльор. Колата е негова.

От другия край на линията се разнесе тревожно квичене, което дори аз успях да чуя от мястото си.

Даниел Грей и Холи Клиъри — сервитьорките от сутрешната смяна — влязоха през задната врата, заливайки се от смях. Двете бяха разведени млади жени на около двайсет и пет и приятелки от детинство, които изглеждаха много доволни от работата си, защото прекарваха времето си заедно. Петгодишният син на Холи ходеше на детска градина, а Даниел имаше седемгодишна дъщеря и съвсем малко момченце, което в работно време оставяше у майка си. Макар да бяхме почти връстници, аз така и не успях да се сближа с тях, тъй като те двете изглеждаха напълно погълнати една от друга.

— Какво се е случило? — попита Даниел при вида на угрижената ми физиономия. Усмивката незабавно изчезна от изпъстреното й с лунички лице.

— Какво прави колата на Анди отпред? — попита Холи.

Спомних си, че двамата с Анди бяха гаджета по едно време. Холи имаше великолепна кожа и къса руса коса, която се спускаше около лицето й като стръкове увехнали маргаритки. — Да не е спал там нощес?

— Не — отвърнах. — Не той.

— А кой тогава? — учуди се Холи.

— Лафайет е вътре.

— Анди е позволил на черен педал да нощува в колата му? — попита тя. Малко е цапната в устата.

— Какво му се е случило? — полюбопитства Даниел, по-умната от двете.

— Не знаем — отвърна Сам. — Полицията ще дойде всеки момент.

— Да не би да искате да кажете, че е мъртъв? — плахо предположи Даниел.

— Да — отвърнах аз. — Точно това искаме да кажем.

— Но барът трябва да отвори след час! — разтревожи се Холи и подпря ръце върху закръглените си хълбоци. — Какво ще правим сега? Ако полицията ни позволи да отворим, кой ще работи в кухнята? Клиентите ще искат да обядват.

— Ами да се подготвим тогава, за всеки случай — каза Сам. — Макар че едва ли ще успеем да отворим за обяд. — Той влезе в офиса си, за да звънне на готвачи, които да заместят убития.

Захванахме се с обичайните си задължения, сякаш Лафайет всеки момент щеше да влезе и да започне да разправя за поредното парти, на което е бил предишната вечер.

Отвън се разнесе вой на сирени и на паркинга една след друга взеха да прииждат полицейски коли.

Докато наредим столовете около масите и подготвим резервни комплекти прибори, увити в салфетки, полицаите влязоха в бара.

„Мерлот“ се намира извън пределите на града, така че случаят щеше да се поеме от окръжния шериф Бъд Диърборн. Бъд, добър приятел на баща ми. Той имаше прошарена коса, тъмнокафяви очи и физиономия като на пекинез. Веднага щом прекрачи предната врата на бара, аз забелязах, че е обут с тежки ботуши и носи широкопола шапка. Сигурно бе извикан направо от фермата му. Придружаваше го Елси Бек, единственият полицай афроамериканец в целия окръг. Елси беше толкова черен, че бялата му риза направо светеше от контраста с кожата му. Изглеждаше безупречно — костюм, вратовръзка и лъснати до блясък обувки.