Читать «Мъртви в Далас» онлайн - страница 4

Лятото в Луизиана, дори и в северна Луизиана, си тръгва с голяма неохота. Есента настъпва колебливо, сякаш всеки момент е готова да си тръгне и да отстъпи място на нетърпимите юлски жеги. Но тази сутрин аз веднага забелязах, че лятото си отива. Есента и зимата означаваха по-дълги нощи, повече време с Бил, повече часове сън.

Именно поради тази причина пристигнах на работа в чудесно настроение. Буикът стоеше сам-самичък пред бара и аз веднага се сетих за изненадващия запой на Анди от предишната вечер. Зачудих се как ли се чувства горкият човечец днес и неволно се усмихнах. Точно преди да завия зад ъгъла, за да оставя колата на служебния паркинг, забелязах, че задната врата на буика е леко открехната. Тоест, лампичката в купето е светила цяла нощ и вероятно е изтощила акумулатора. Анди щеше да се ядоса, да влезе в бара, за да извика „Пътна помощ“ или да моли някого да го изтегли… Спрях колата си и се измъкнах навън, без да гася двигателя. Напразен оптимизъм, както се оказа впоследствие.

Бутнах вратата, но тя не помръдна. Притиснах тялото си върху нея, очаквайки да чуя познатото изщракване, ала вратата просто не поддаваше. Започнах да се изнервям и рязко я отворих, за да видя какво й пречи. Отвътре се разнесе такава воня, че очите ми се насълзиха. Ужасяваща смрад. Сърцето ми се сви; познавах тази миризма. Притиснах ръка към устата си и надникнах вътре.

— Майчице мила! — изхълцах. — По дяволите! — Лафайет, единият от готвачите в „Мерлот“, лежеше свит на задната седалка. Гол. Именно неговият тънък чернокож крак с лакирани в червено нокти пречеше на вратата да се затвори и именно от неговия труп се разнасяше смрад до небесата.

Отстъпих рязко назад, метнах се в колата и паркирах зад бара, натискайки клаксона с всичка сила. Сам дотича през служебния вход с престилка около кръста. Угасих двигателя, без дори да съзнавам какво правя, изхвърчах от колата и се вкопчих в шефа си като пиявица.

— Какво се е случило? — тревожно попита той. Наведох се назад да го видя. Сам е дребничък и не е нужно много време да го огледа човек от глава до пети. Златисточервеникавата му коса блестеше на утринното слънце, а дълбоките му сини очи излъчваха загриженост.

— Лафайет! — промълвих аз и заплаках. Нелепа, глупава и напълно безполезна реакция от моя страна, но сълзите сами се отрониха от очите ми. — Мъртъв е, в колата на Анди Белфльор.

Сам ме придърпа към себе си и здраво ме прегърна.

— О, Суки, съжалявам, че е трябвало да го видиш — каза той. — Ела, ще се обадим на полицията. Горкичкият Лафайет.

За да работиш в кухнята на „Мерлот“, не е нужно да си кулинарен магьосник. Предлагат се няколко вида сандвичи и пържени картофи, затова и текучеството при готвачите е голямо. Но за моя изненада, Лафайет се задържа по-дълго от останалите. Беше гей и изобщо не го криеше; обичаше да се конти, да носи грим и да си лакира ноктите. Хората в Северна Луизиана нямаха нищо общо със свободомислещото население на Ню Орлиънс, така че на цветнокож гей като Лафайет едва ли му е било леко. Но въпреки (или благодарение на) тези трудности той беше весел, дяволит, умен и готвеше съвсем прилично. Топеше кюфтетата в специална марината и хората редовно си поръчваха сандвич с кюфте „Лафайет“.