Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 36

Колкото до Яма-Шита, той беше като от лед. Студен, пресметлив, неумолим. Образът, който извикваше в ума й, беше на щука със стоманени челюсти, която плува невъзмутимо между лещанки, маневрира с едва забележими движения на перките и опашката, след което напада мълниеносно. Яма-Шита не можеше да бъде примамен в същата уловка като онзи сексуален маниак, генералния консул. Стените около мозъка му не можеха да се преодолеят — можеха само да се разбият. А нямаше момент, в който да се нанесе удар.

Тъй като Яма-Шита и неговите самураи присъстваха и слушаха всяка дума, тя не можеше да обясни защо е свалила боята от тялото си и защо е облечена в богато оцветени коприни. Можеше да каже само онова, което й беше заповядано, и да се надява, че малкото й думи ще разкрият много. Беше ясно, че Мистър Сноу е под същите ограничения, но тя разбра прикритите намеци за видяното в камъните и за отнесените от вятъра семена, които щяха да покълнат.

Облачният воин се беше върнал и щеше да дойде да я спаси. Тази новина чакаше тя и това означаваше, че дарът, който щеше да предложи на Мистър Сноу, няма да е непотребен.

На връщане пак я държаха изолирана, обслужваха я само прислужничките виетнамки. От време на време Яма-Шита я наблюдаваше със студено безпристрастие през една скрита дупка — обикновено когато вземаше душ. Гледката на голото й тяло не предизвикваше у него нищо, освен любопитство. Яма-Шита не беше привърженик на секса с жени, макар че имаше съпруга и пет деца. Бракът за него беше семейна потребност, стратегически съюз на интереси. Жените бяха просто средство към целта. И при това несъвършено, защото в Ни-Исан дори дамите с висок произход скоро заемаха второ място спрямо мъжете със същия социален статус. Благородната, другарска любов на един воин към друг беше похвална, но да позволиш мислите и действията ти да бъдат обсебени от физическо желание към една по-нискостояща личност — а това включваше и собствената жена — беше недостойно.

Любовта и удоволствията на плътта бяха изкушения, които истинският самурай трябваше да обуздава. Като се имаха предвид неговите естествени наклонности и фактът, че от навършване на пълнолетие умът му изцяло беше зает с увеличаване на материалното благосъстояние на семейството и на бойната му мощ, психиката на воина Яма-Шита беше непокварена от такива слабости. Дългото куче беше високо, с прави крайници и съразмерно оформено, но на картата на Яма-Шита за отбелязване на резултати срещу Клиъруотър имаше три черни точки: беше жена, беше чужденка и мястото й беше под най-долното стъпало на социалната стълба и имаше отблъскващи, окосмени слабини като мют. И по всяка вероятност беше пълна със същите паразити.