Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 29

Като размисли, Яма-Шита се съгласи, но също като шогуна, беше изправен пред дилема. Скриването на присъствието на жена дълго куче беше едновременно нежелано затруднение и небесен дар. Необяснимото желание на консула да спи с жена с нисък социален статус го правеше уязвим за шантаж. Този човек явно беше дегенерат, но връзките му по върховете чрез неговия брак за една от сестрите на шогуна го правеха важна пионка в опасната игра, която беше в ход сега.

Мистър Сноу, летописецът, беше съвсем друг проблем. Каква игра играеше лукавият старец с израстъци по главата? Тъй като се беше наел да достави летящ кон срещу пушки, следваше, че участва в тази измама. Означаваше ли това, че е в тайно споразумение с Федерацията?

Ако беше, в искането маскираната жена дълго куче да бъде върната на М’Кол заедно с облачния воин, когато изпълнят задачата, имаше смисъл. Очевидно тя и нейният партньор трябваше да докладват за всичко, което са видели: за занаятчийските умения на майсторите на желязо и за тяхната способност да усвояват нови техники, за начините, по които ще захранват с енергия летящите коне, и за тяхното умение да ги използват във въздуха. Нищо чудно, че облачният воин беше поискал да им бъде разрешено да останат заедно. Това беше хитра уловка, но никой мют или трекер, влязъл в Ни-Исан, не се беше върнал да разкаже нещо — и тази дръзка двойка щеше да сподели същата съдба.

Един важен въпрос обаче оставаше без отговор: защо Федерацията доброволно ще предаде тайните на летенето на един потенциален враг? Подаръкът, по общо мнение, беше доставен под маскировката на повредени стоки, но това просто придаваше правдоподобност на твърдението на Брикман, че е построил летящия кон от спасени части и парчета, докато е бил в плен на мютите. Въпреки очукания си вид летателният апарат все още можеше да носи във въздуха двама души и беше докарал два обекта с огромна стойност: един летящ конник, който изгаряше от нетърпение да обясни подробно работата на всяка част и теорията на нейното конструиране, и работещ образец на двигател, захранван с тъмна светлина.

За Яма-Шита — роден предприемач — това се оказа достатъчно добра възможност и той не можеше да я изпусне. След като скри двигателя, той — под зоркия поглед на представителя на шогуна — имитира унищожаването му във внушителен огън, в който имаше ракети и няколко скрити заряда барут.

Грешката с истинската идентичност на Клиъруотър — която по-късно щеше да накара пратеника Тоширо да вярва, че Яма-Шита може да е в съюз с Федерацията — го подтикна да разработи свой собствен сценарий за Мистър Сноу. В Ни-Исан никой не беше получил власт, на каквато се радваше Яма-Шита, без да е жесток и коварен — и той не беше изключение. Като повечето феодали, той беше подозрителен и обичаше сложните заговори. Беше сигурен, че Мистър Сноу не е очаквал жената дълго куче да разкрие истинския цвят на кожата си. И нямаше начин летописецът да е могъл да знае, че тя ще бъде поставена под охрана от Накане То-Шиба, нито би могъл да предвиди какво ще последва от това.