Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 27

Това беше грешка, за която Тоширо не можеше да бъде винен. Като повечето майстори на желязо, знанията му за мютите бяха ограничени до онези, които се срещаха в Ни-Исан — роби с помътен поглед, хранени и поени като добитък, които работеха по-добре под камшик. Те бяха примитивни чуждоземни същества, които в обществото на майсторите на желязо бяха наравно с впрегатните волове и навремени им се отделяше дори по-малко внимание.

Като самурай и пратеник на вътрешния двор, Тоширо беше обвързан със строги социални условности. Той не биваше да разговаря с такива лица — можеше само да им заповядва. А и заповедите му трябваше да се предават на робите чрез посредник. В резултат той не знаеше почти нищо за техните обичаи и традиции или начин на съществуване без вериги на ръцете и на краката в простора, който лежеше отвъд водите на О-хайо и Мей-сури. Не знаеше и за съществуването на „свръхнормални“ мюти, чиито тела бяха не само с прави кости и гладка кожа, но бяха също с чиста кожа — като дългите кучета и Синовете на Ни-Исан. И не беше единственият, който не го знаеше.

Преди няколко месеца господарят Хиро Яма-Шита беше направил същата грешка — въпреки че знаеше повече за Плейнфолк от всеки друг в Ни-Исан.

С годините Яма-Шита беше натрупал значителна информация за номадите мюти, но само старшите членове на неговата фамилия имаха достъп до нея. Годишното пътуване на корабите с колела по големите езера беше едно от многото начинания, които правеха Яма-Шита богат и силен. Мютите бяха не само източник на евтина работна ръка — доставяните от тях стоки помагаха да се нахранят и облекат техните пленени братя. Фактите, с които разполагаше Яма-Шита, бяха строго пазени търговски тайни; познаването на силните и слабите страни на неговите клиенти му позволяваше да установява най-изгодни разменни условия, а съперничеството между различните племена осигуряваше на търговците възможно най-добрите сделки.

За разлика от повечето майстори на желязо, Яма-Шита не презираше мютите, макар да намираше обезформените им тела за противни — в частност косматите им подмишници и полови органи. Но въпреки странния си вид и небрежното си отношение към хигиената те притежаваха известно благородство и в естественото си състояние бяха силни, безстрашни индивиди със собствен кодекс на честта, който в много отношения приличаше на този на самураите. Бяха склонни да признават и да се подчиняват на авторитета на по-високопоставения — на него и на неговите хора — и имаха достатъчно разум да разберат, че продължаването на размяната на стоки и хора срещу оръжие и други неща е изгодно и за двете страни.