Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 262
Патрик Тили
Каква каша! Толкова много обещания на толкова много хора. По който и път да тръгнеше, някой щеше да бъде измамен. Пред очите му се появи Роз, сестра му. Той прогони всичко друго от ума си и се съсредоточи в усилие да установи контакт с нея. Въпреки бариерите, които беше издигнал, гласът й понякога си намираше път до него. Като на совалката в Гранд Сентрал, когато той беше под охрана, и после на съда, на който се решаваше животът му.
„Хайде, мозък! ОПИТАЙ! Ако не беше заради Роз, двамата с теб нямаше да сме в тази каша!“
Приятен хлад изпълни черепа му, когато двамата с Роз сляха умовете си. Стив се почувства безтегловен, безформен. Беше като сливане на духове. Неговият и нейният. Той беше едновременно и наблюдател, и участник. Никога контактът не беше бил толкова силен. Гласът й шепнеше директно в мозъка му. Не беше изговорена нито една дума, но като слушаше, той разбра какво трябва да прави. Дълбоко, успокояващо спокойствие измести болката му.
Той се сепна — Джоди разтърсваше рамото му.
— Какво ти стана?
— Какво? О, нищо.
— Изплаши ме.
Стив направи гримаса.
— Просто обмислях нещата. Ще те изненадам ли, ако ти кажа, че и аз имам същото намерение?
Джоди го погледна недоверчиво.
— Подиграваш ли се с мен?
— Не. Говоря съвсем сериозно. Къде смятате да отидете?
— В Уайоминг — каза предпазливо тя. — Ние, хм… искаме да се върнем при Малоун.
— Това е чудесно. Аз също тръгвам натам.
Джоди се върна при Келсо и му предаде новината.
Той направи знак на Стив да се присъедини към тях и попита:
— Как ще го направим?
— Ние сме петима, а те ще са трима. Няма да е много трудно.
— Можеш ли да помолиш твоята приятелка Клиъруотър да ни помогне?
Стив поклати глава.
— Мютската магия не може да се включва и изключва като кранче. Освен това е много рисковано. Видяхте какво се случи в Херън Пул. Самолетите едва не изскочиха от талигите. Не искаме да се изпокъсат всички жици в скайрайдърите, нали?
— Тогава какво си намислил?
Стив сложи ръка върху платнената торба с оръжията.
— И аз не знам защо не ги изхвърлих. Сигурно е съдба. Но тук има пет противогаза… — той бръкна под туниката си и извади една синя кутия, — взех и една газова граната.
Келсо я взе от ръката му. Джоди изпищя доволно, прегърна го през врата и го повали на дъното на лодката. Притисна буза до неговата, след това му залепи няколко целувки по устата.
— Джоди! Лицето ти е като буца лед!
— Твоето също. Няма значение. Ти наистина си голяма работа. Знаех си го.
— Дължа ти го… не помниш ли?
Лонг Пойнт се оказа негостоприемно парче земя — натрупани от вятъра пясъчни дюни, чиито върхове се държаха от парцаливи туфи дълга трева. Като следваха указанията на Сайд-Уиндър, те изтеглиха надуваемите лодки на брега. „Мексиканецът“ се ориентира и каза, че са на около четиристотин метра източно от мястото, където трябва да стигнат, и хвана една от дръжките за носене на лодката си. Джоди и Келсо се присъединиха да му помогнат. Стив, Кадилак и Клиъруотър вдигнаха другата лодка. Докато вървяха по брега зад другите, Стив им обясни какво ще направят. Те взеха по един противогаз от торбата, пъхнаха го под дрехите си и се постараха да изглеждат също така унили, както и преди.