Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 261
Патрик Тили
— Да. Е, там ще бъдеш ти, аз и двамата пилоти. Но няма причина да възникнат затруднения. Твоят приятел нали обича алкохола.
— Но жената не пие.
— Винаги има първи път, амиго. По дяволите, когато стигнем другата страна, ще трябва да го отпразнуваме, нали?
— Прав си.
— Значи ще получим малко пиене, може би и малко трева. После постъпваме във въздушните сили.
— Става.
Сайд-Уиндър сбърчи нос.
— Ей, ама тук наистина вони!
— Малко.
— Как ти е кракът?
Стив вдигна рамене.
— По-добре, отколкото без него.
— Окей. — Сайд-Уиндър намигна. — Довиждане засега.
Стив отиде при Джоди и Келсо. Клиъруотър и Кадилак седяха на сламата в другия край на бараката.
Келсо замислено гледаше към мястото, където беше стоял Сайд-Уиндър. После каза:
— У този човек има нещо, което ме безпокои.
— Не трябва. Той е един от нас — каза Стив и седна до него.
— Ясно де — изсумтя Келсо. — Федерален агент.
Джоди ги погледна, но не каза нищо.
— В тайно споразумение с динките…
Стив кимна.
— За мен също беше изненада. Но това просто доказва, че колкото и далеч да си, никога не можеш да избягаш от Първото семейство.
Келсо кимна тъжно.
— Знаят ли те колко рискувахме, като ти помагахме?
— Ще научат. Аз му казах какви бяха рисковете.
— И какво каза той?
— Че Федерацията винаги се грижи за хората си…
Келсо погледна Джоди и вдигна вежди.
Когато Сайд-Уиндър им даде спасителните жилетки, беше още тъмно. Качиха се в двете надувни лодки — Кадилак и Клиъруотър при него, Джоди и Келсо на втората лодка със Стив. Пуснаха извънбордовите мотори, захранвани от цилиндър с течен метан, и се понесоха на запад. Стив се обърна и видя квадратните платна на рибарската лодка на фона на небето, което вече беше започнало да посивява.
Целта им беше вдадена в морето като игла суша, дълга двадесет мили и насочена право на изток. Двете лодки имаха компаси, но Стив следеше малката синя лампа на кърмата на „мексиканеца“ на петдесетина метра напред. После подаде румпела на Джоди и седна в предната част на лодката до Келсо.
— Какво става с Джоди?
Келсо го погледна странно.
— Размислила е.
— Какво искаш да кажеш?
— Не иска да се връща.
— Така ли? И кога стана това?
— Мисля, че тази нощ. Всичките тези динки, после твоят приятел, Сайд-Уиндър… — Келсо вдигна рамене.
Стив се засмя и поклати глава.
— Тя да не мисли, че сме направили всичко самички? Откъде, по дяволите, мисли, че взехме експлозива и гранатите?
— Е, не е чак толкова тъпа. Тя знаеше в какво се забърква. Само че… цялата тази подкрепа неочаквано я накара да се замисли какво я очаква у дома. Нека не се заблуждаваме. Това е голяма работа… нали? И тя я плаши.
Стив въздъхна и каза:
— Поеми румпела.
Джоди дойде при него на носа. Погледнаха се в очите за момент, после тя загледа право пред себе си.
— Келсо ми каза, че няма да се върнеш.
Тя не отговори.
— Какво има… не ми ли вярваш?
Отново никакъв отговор.
— Хайде, Джоди. Бях откровен с теб. Бъди и ти откровена.
Секундите отминаваха. Накрая тя го погледна в очите. Дръзко.
— Дейв каза ли ти, че и той не иска да се върне?
Двамата се обърнаха към Келсо. Той разчете изражението на Стив и разпери извинително ръце. Стив посрещна новината с кимване и отмести поглед, както беше направила Джоди, над носа, в разпенената следа от лодката на Сайд-Уиндър. Зачуди се как ли „мексиканецът“ се разбира с Кадилак и Клиъруотър. И дали разбира, че те знаят, че не е истински мют. Замисли се и за Мистър Сноу. И как Мистър Сноу го беше научил да мисли… наистина да
