Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 23

— Какво?

— Да хванат отново… — гърлото на Тоширо пресъхна — тъмната светлина. — Думите предизвикаха образи на смърт и нещастие.

Петимата самураи, охраняващи шогуна, не разбираха какво си говорят двамата, но усетиха ужаса в гласа му и се спогледаха неспокойно.

Тоширо отклони поглед — в тази ситуация законите на етиката му забраняваха да гледа шогуна. Трябваше да коленичи с наведена глава, докато Йоритомо не си възвърне спокойствието и не се обърне към него.

Тъмната светлина беше нещото, от което Йоритомо, настоящият носител на върховната власт и пазител на свещените принципи и традиции, които ръководеха света на самураите, най-много се страхуваше. Това беше лошата сила, довела до разрушаването на Света преди; силата, която не трябваше да се допусне никога отново да попадне в ръцете на хората. Нейните тайни бяха станали скрито знание, избягвано и ужасно като магическите заклинания, правени от магьосниците и вещиците в древни времена.

Дългите кучета бяха господари на тъмната светлина и нейни роби. Тя даваше сила на страхотните оръжия и контролираше техните мисли. Тя беше кръвта на живота на техния подземен свят; неговото пулсиращо сърце. Но тя беше болен орган; в нея бяха семената на чумата, която отслабваше тялото, парализираше мозъка, унищожаваше душата. След време синовете на Ни-Исан щяха да намерят начин да изтръгнат това сърце от неговото земно тяло. И след като то престанеше да тупти, дългите кучета щяха да бъдат като личинки в заровен труп, принудени да се хранят в тъмнина, докато и последната не загине от задушаване и вонята на разложение.

Но техният напредък трябваше най-напред да бъде спрян с помощта на Плейнфолк и чак когато бъдеше намерен начин да се справят с техните военни машини, можеха да ги прогонят в пустинните им бърлоги и да ги изолират завинаги от останалото човечество.

Тъмната светлина беше едновременно и красива, и ужасна. Тя съблазняваше и развращаваше, и правеше пленници всички, които се опитваха да я овладеят. Глупаците, които искаха да я възкресят, щяха да полудеят първи, след което щяха да бъдат напълно унищожени от демоните, криещи се в нея. От момента, когато воините на Седмата вълна бяха превзели с щурм брега, тези демони бяха изгонени от земите, граничещи с Източното море, а онези, които обитаваха умовете на дългите кучета, бяха държани далеч отвъд Западните хълмове. Но сега, движена от слепи амбиции, една клика феодали планираше да ги пуснат на свобода! Това беше лудост! Йоритомо бе обзет от нарастващо отчаяние. Беше ли обречена историята да се повтаря?

Като всички истински синове на Ни-Исан, Йоритомо добре познаваше историята. Тя беше поучителен разказ, предаван през вековете; урок, който още от първите дни на неговото сядане на престола му беше напомняй непрекъснато от неговите родители, учители, съветници.

Ни-Исан, Земята на изгряващото слънце, лежеше на източния бряг на огромен континент, който в Света преди беше наричан Июни-стейса. В онези далечни дни воините, чиито потомци бяха синовете на Ни-Исан, бяха живели в далечно място, също наричано Страна на изгряващото слънце. Много красива земя, чийто народ достигнал голямо богатство и сила — и след това хората изгубили душите си поради предачите и тъкачите на тъмната светлина.