Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 21

— Две дълги кучета…

Очите им се срещнаха.

— Защо е тази измама?

Тоширо подбра думите си внимателно.

— Може би сделката, която господарят Яма-Шита твърди, че е сключил с мютите, е… прикритие за по-непосредствено споразумение с производителите.

— С Федерацията?

Тоширо се поклони под пронизващия поглед на шогуна.

— Това е единственото обяснение, което има смисъл, господарю. От друга страна, вие може би знаете нещо, което аз не знам.

— Ще ми се да знаех.

— Господарят Яма-Шита обича да сключва сделки.

— И е амбициозен. Но да се предположи, че е във връзки с Федерацията…

— Да, това е сериозно обвинение.

— Най-лошото предателство. Смърт за него и за семейство му плюс конфискуване на цялото владение. Но преди да възложа делото на Йеясу, ми трябват доказателства, не само предположения.

— Дайте ми време, господарю. Мисля, че мога да намеря доказателства. Но това не решава проблема как да го хванем за яката.

— Прав си. Замесен ли е Кио Мин-Орота?

— Нека го кажа по следния начин. Трудно ми е да повярвам, че той не знае с кого прекарва повечето следобеди генералният консул. Дори семейството да няма споразумение с дългите кучета, досега трябва да са разбрали каква е работата.

Шогунът въздъхна със съжаление.

— Само това ми липсваше. Откога моят скъп зет е…

— От началото на януари.

— И ти го откриваш чак сега?

Тоширо пак се поклони. Моментът не беше подходящ за оправдания.

— Просто не разбирам — замислено каза Йоритомо. — Сестра ми и децата й бяха тук само преди седмица. Тя с нищо не подсказа, че става такова нещо.

— Тя може би не знае, господарю. Причината да разбера толкова късно беше, че някои хора са се постарали твърде много всичко това да остане тайна.

Йоритомо издиша силно през носа.

— Ако той не беше част от семейството, още утре сутринта щеше да е на рогозката. Как можа да ми направи такова нещо? Това е непростимо. — Той се усмихна криво и каза малко по-спокойно: — От друга страна, не бих казал, че е изненадващо. От известно време знам, че в това отношение той има малко ексцентричен вкус.

Настъпи тишина. Йоритомо обмисляше бъдещите си действия.

— Винаги бихме могли да турим край на това, като сложим нещо в купичката му с ориз. Или може би и на двамата. Да го направим да изглежда като самоубийство.

Тоширо поклати глава.

— Не, господарю…

— Да не искаш да кажеш, че не можем да го направим?

— Съвсем не. В сравнение с господаря Яма-Шита генералният консул е сравнително лесна цел. Просто не смятам, че на този етап на играта убийството ще е в наша полза. Ако ударът бъде проследен и доведе до вас…

— Дааа. — Лицето на Йоритомо помръкна. — Лошо. Открай време знам, че семейството на Яма-Шита ще е център на всеки ход срещу шогуната. И че моят зет е идиот, който накрая ще се самоунищожи, но… — Той въздъхна, после продължи: — Този, от когото съм най-разочарован, е Кио. Абсолютно сигурен ли си, че е замесен в това?

— Главата си залагам, господарю.

Йоритомо стисна очи, сякаш се опитваше да отблъсне думите му. После с бавно, отмерено движение сложи ръце върху лицето си, изтривайки от него всякаква емоция, и ги постави с дланите надолу върху коленете си.