Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 218

Блаженото състояние, на което се беше радвал през по-голямата част от нощта, го накара да размишлява върху третата причина за сегашното си мрачно настроение. Въпреки тайните си страхове от летенето той се беше хвалил пред дългото куче, че ще го направи, и се беше присмивал на липсата на кураж у пратеника. Дългото куче, което той беше нарекъл Сафейя — Сапфир — заради чудно хубавите й сини очи, — се беше развълнувала от новината. Възхищението й от него беше безгранично. Той бил толкова смел, колкото и страстен, и тя щяла да съжалява само, че няма да е свидетел на неговата храброст в този наистина велик подвиг.

То-Шиба не можеше да си спомни точно какво беше казала, за да го убеди, но накрая се беше съгласил тя да бъде откарана в затворена носилка в Херън Пул. Спомни си, че й беше обяснил, че не може да пътува като част от неговата свита и трябва да наблюдава процедурата дискретно от разстояние. Тези условия бяха приети без колебание; беше целунала краката му и бе избърсала сълзите на щастие в полите на робата му.

О, каква радост й бяха донесли думите му! По какъв незаслужен жест на съдбата тя, презряната робиня, била благословена с такъв благороден, прекрасен и щедър господар? Проникването му в нея я довеждало до екстаз; само като го гледала, сърцето й се разтуптявало, а слабините й се разтрепервали. Когато той й говорел, очарованата й душа сякаш влизала в рая. Да бъдела докосвана от неговата сянка, да дишала същия въздух като него било незаслужена, нямаща равна на себе си чест, източник на постоянна наслада и възторг. И така нататък, и така нататък…

То-Шиба никога не би изразил чувствата си към нея толкова разточително, но като цяло, те бяха взаимни — особено след като тя беше показала благодарността си по начини, от които му се завиваше свят. Но сега, когато беше отново в официалната си резиденция, обещанието му да й позволи да присъства на церемонията започна да му се струва все по-безразсъдно.

Макар че жена му Мишико беше неразположена и нямаше да го придружи, присъствието на дългото куче в или близко до Херън Пул можеше да доведе до усложнения.

Тя се беше заклела по-скоро да умре, отколкото да разкрие тяхната връзка, но ако поради някакъв лош шанс бъдеше разкрита…

Не. Това беше глупост. Решението беше съвсем просто. Единственото, което трябваше да направи, беше да не прави нищо. Но колкото и да се опитваше, той не можа да се реши да отмени решението си. Някаква умствена повеля го тласкаше напред и той чу собствения си безплътен глас да нарежда на личния му секретар да осигури носилка и носачи.