Читать «Кървавата река» онлайн - страница 94

Той погледна към Клиъруотър и продължи:

— Ако искаш да знаеш цялата истина, тя е причината да дойда да ви спася. Не ме интересуваше какво се е случило с теб, но тъй като Мистър Сноу ще умре, а племето не може да живее пълноценно без летописец… — Той разпери ръце. — Единствената ми грижа сега е да ви отведа безопасно до Уайоминг.

— И не планираш други предателства по пътя?

Клиъруотър отвори уста да протестира, но Кадилак й махна да замълчи.

— Имам право да задам такъв въпрос! Щом облачният воин е готов да предаде кръвните си братя, как можем да сме сигурни, че няма да се обърне срещу нас?

Очите на Стив срещнаха очите на Клиъруотър — те бяха станали съвсем светлосини.

— Попитай нея. Тя знае каква е истината. Аз се върнах на повърхността, защото… не ме питай защо… защото трябва да съм тук. С нея.

Погледът й не трепна.

— Думите ти стоплят сърцето ми, облачни воине. Но какво ще стане със сестра ти?

— Не знам. Но докато отивахме към Лонг Пойнт, гласът й влезе в ума ми. Тя ми каза да остана с вас. Вече не се страхува от онези, които се опитват да контролират живота ни.

— И ти реши да свържеш съдбата си с Плейнфолк.

— Не е ли очевидно?

Кадилак се засмя иронично.

— Типичен неискрен отговор от човек, който никога не отговаря с ясното „да“ или „не“! След няколко дни — ако имаме късмет — ще знаем дали нашият ход срещу ешелона е бил успешен. Ако е бил, тогава миналогодишните жертви на нашите племенни братя и сестри ще бъдат частично отмъстени и ще спечелим безопасен пристан за зимата.

Кадилак го изгледа втренчено.

— Но искаш ли да знаеш истинската причина, поради която заложих експлозивите на борда на „Дамата“? Да туря край — веднъж завинаги — на двойната ти игра! Да те принудя да избереш страна, като ти оставим само една, на която да застанеш! Ако експлозивите са се взривили, мнозина са загинали и онази смъртоносна машина ще остане завинаги осакатена. Ще има разпити, разследвания, обвинения. И накрая ще посочат единствения човек със средства, възможност и необходимата степен на жестокост и двуличие да извърши такова нещо. Не някой глупак, който не знае от коя страна се държи пушката, а теб, Брикман… Така ти ще се простиш с идеята да държиш връзка със силните си приятели в случай, че нещата не тръгнат по планирания от теб начин. Оттук нататък ти си с нас независимо дали това ти харесва, или не.

„Не се съмнявам“ — помисли Стив. Беше подценил сериозно Кадилак. Младият мют беше много по-умен, отколкото си беше мислил. Но… защо да не е? Колко глупаво от негова страна да противопоставя ума си срещу огледалния му образ!

Той огледа и двамата. От последния кулминационен, наситен с кръв ден в Херън Пул отношенията му с Клиъруотър бяха преминали на друго ниво. Макар и по-малко страстна, физическата им връзка все още беше така силна, както винаги, но сега други, по-смущаващи елементи се криеха в дълбините — като студените езерни същества, които се отъркваха о голото му тяло, докато плаваше под лунната светлина в езерото, и от тях го побиваха тръпки.