Читать «Кървавата река» онлайн - страница 92

Стив излезе и тръгна по централната пътека към колибата на Кадилак.

Клиъруотър, която тъкмо се връщаше по същата пътека, го срещна по средата и щом видя лицето му, разбра всичко.

— Ти знаеш…

— Адски вярно. Къде е Кадилак?

— С Карнеги-Хол и старейшините. — Тя препречи пътя му. — Ако искаш да говориш…

— Да говоря?!! — избухна Стив. Опита се да я отмести, но тя отблъсна ръката му, преди да достигне рамото й и го стисна за китката.

— Излей си гнева тогава. Нека падне върху мен. Защото без моя помощ това нямаше да се случи.

— С теб нямам никакъв спор. Спорът ми е с Кадилак.

Пръстите й не отпуснаха силната й като менгеме хватка.

— Ние с него действахме заедно. Аз ще отговарям.

Стив знаеше, че тя е силна, но този път имаше впечатлението, че направо ще му счупи китката. Очите й бяха като сапфири, поставени в лед, без любов или страст. Той отпусна мускулите си — не възнамеряваше да използва сила, за да я укроти.

Тя отслаби хватката си и го поведе към южната страна на селището. Минаха покрай последния кръг колиби и продължиха към гъстата гора. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не може никой да ги чуе, отново се изправиха лице срещу лице.

— Експлозивът, който изнесох от Ни-Исан. Къде е?

— Поставен е в корема на желязната змия.

Разбира се. Къде другаде?

— Как?

Клиъруотър му каза. Тонът й не беше нито триумфиращ, нито извиняващ се. Всичко изглеждаше абсурдно лесно. Единственото, което Стив можеше да направи, беше да се хване за неоснователната надежда, че нещо може да се обърка. Докато тя завършваше, той видя Кадилак да идва към тях.

— Това трябваше да бъде направено, защото само чрез демонстрация на сила можем да спечелим статус в очите на нашите домакини и да получим сигурен подслон по време на Бялата смърт — каза Клиъруотър накрая.

— Ти вече уби четирима планеристи! — извика Стив и махна гневно към Кадилак, който спря до тях. — Това не беше ли достатъчно за този надут женкар?

— Стига, Брикман. Ешелонът трябваше да бъде спрян. Или си мислиш, че снегът щеше да го затрупа? — Тонът на Кадилак беше подигравателен, триумфиращ.

Стив се нахвърли върху него.

— Той щеше да се изтегли веднага щом Гранд Сентрал научеше, че труповете ни са били отнесени от мютите! Това беше замисълът, затова изпратихме Джоди и Келсо на борда!

Кадилак посрещна думите му с подигравателен смях.

— Сериозно? Ние не сме идиоти, Брикман… нито пък ти и твоите господари, които управляват тъмните градове. Или си забравил за Розалин, родната си сестра? Дори ако Джоди удържи на обещанието си и поддържа историята, че ние тримата сме мъртви, било чрез сила, било чрез други средства, твоите господари ще научат, че ти си жив!

— Не непременно. — Стив не беше допускал, че мютът е проникнал толкова дълбоко в мозъка му. Трябваше да е по-внимателен. — Роз, хм… знае какъв е залогът.