Читать «Кървавата река» онлайн - страница 5

Тяхната форма в известен смисъл беше нематериална. Изо Уантанабе не се съмняваше, че небесните колесници са продукт на Федерацията. Беше достатъчен само един поглед, за да го побият тръпки. Това бяха тъмни чуждоземски неща, чиято форма не би могла да бъде замислена в душата на един благороден самурай. Но какво правеха в небе, пълно със сняг?

Търговският капитан на господаря Яма-Шита му беше казал, че железните змии са се оттеглили на юг в подземните си леговища за през зимните месеци, и неговите собствени опитомени тревни маймуни бяха потвърдили това. Но… щом горе имаше небесни колесници, това означаваше, че някъде на югозапад се спотайва желязна змия. Криеше се може би в гората и ги чакаше да се върнат.

Да… Новината за нейното присъствие и точното й местоположение скоро щеше да достигне — ако не бе достигнала — до местните мютски племена. И някой щеше да му предаде тази новина с надежда да получи награда. За такива случаи Изо имаше няколко сандъка, пълни с малки подаръци — някои полезни, други просто дрънкулки.

Уантанабе погледна празния лист хартия пред себе си и продължи да върти четчицата в мастилницата. Това му помагаше да се съсредоточи върху обстоятелствата, свързани с появата на небесни колесници. През последните две седмици въздухът ставаше все по-студен, но небето беше ясно или осеяно с разкъсани облаци. И тази сутрин изгряващото слънце беше затоплило празното небе. Чак по-късно на северния хоризонт се появи сивият облак.

Двете небесни колесници бяха дошли от североизток и бяха отлетели на югозапад — към Мис-Хипи. Което означаваше, че са заобиколили или от север, или от юг — гонени от напредващия снежен облак назад към желязната змия. Но преди това трябваше да са летели в безоблачно небе — така че сигурно бяха забелязани от острооките мюти, живеещи по земите около езерото Ми-шига.

Може би най-близкият му съсед, Сейто Ейчи, резидентът в Лудингтън, чийто плаващ дом бе на около сто и двадесет мили северно от неговия, ги беше видял да пресичат езерото Ми-шига, когато носеното от вятъра снежно покривало беше все още отвъд далечния бряг. Облачен воин беше подходящо име за хора, достатъчно дръзки да карат крилатите си колесници над такъв огромен воден простор! Но ако някога имаха неблагоразумието да нахлуят над Ни-Исан, камите, които пазеха небето, щяха да ги запратят към земята и те щяха да паднат като птици, поразени от стрелата на ловец.

Изо реши да напише съобщение и да го изпрати на съседа си по пощенски гълъб. Трябваше да изчака да отмине снежната буря, но ако пуснеше гълъба по пладне на следващия ден, може би щеше да получи отговор, което щеше да му помогне да установи точното местоположение на ешелона. Ако обаче небесните колесници бяха заобиколили от юг, новината за тяхното появяване щеше да стигне до него по-късно. Но щеше да дойде — в това той не се съмняваше.