Читать «Кървавата река» онлайн - страница 4

След първите набези на ешелоните на Федерацията в територията на Плейнфолк през 2989 година конфликтът между трекери и мюти се преместваше все по-близко до границите на Ни-Исан. И Яма-Шита реши да използва резидентите — в частност Уантанабе — за предни подслушвателни постове. Техните усилия за подобряване на търговските отношения щяха да им осигурят и прикритие, и възможност да събират информация за бойната машина на Федерацията и нейното напредване към Рънинг Ред Бъфало Хилс — името на Плейнфолк за Северните Апалачи.

Като специално упълномощен, Изо Уантанабе беше най-близко до мястото на действие. Досега разузнавателните действия на воините от пустините на юга, изглежда, бяха спрели на западния бряг на широката лъкатушеща река, наричана от чуждоземците Мис-Хипи. Реката водеше началото си от група езера на северозапад от Ду-арута. Уантанабе се намираше на този пост по-малко от четири месеца, така че имаше да открива още много неща, но според първоначалните му контакти железните змии никога не се бяха опитвали да пресекат този воден път. Дали не можеха, или не желаеха да го направят, тепърва щеше да се види.

Плейнфолк бяха казали, че железните змии предпочитат да вървят по следите на древните сухоземни пътища — повечето от които извън Ни-Исан отдавна се бяха превърнали в прах. От набавена срещу шест ножа карта на Федерацията беше ясно, че железните змии (наричани от техните собственици ешелони) трябва да пресекат множество по-малки реки, за да стигнат до Мис-Хипи.

Изо Уантанабе още не беше виждал някоя от тези страхотни убиващи машини, но може би поради огромния си размер или конструкцията си те не можеха да плуват по река като натоварена волска кола със завързани към нея надути животински кожи. Толкова по-добре. Това означаваше, че до построяването на мост или изграждането на подходящ сал железните змии щяха да бъдат държани на залива — може би неопределено дълго. Тълпите строителни работници бяха лесна плячка и можеха да бъдат атакувани и избити.

Мис-Хипи беше като широките ровове с вода, обграждащи дворците-крепости на господарите на Ни-Исан — представляваше една почти безкрайна защитна линия, която — доколкото знаеше Изо Уантанабе — може би заобикаляше на север около Западно море. Гъсто обрасли с гори и осеяни с езера хълмове съставяха първата отбранителна линия. Ако тя бъдеше преодоляна, железните змии щяха да бъдат спрени от широката река Сан-оранса, която защитаваше граничните области на Ни-Исан. Но не и небесата над тях, защото тези змии носеха крилати колесници, които можеха да пътуват през облачния свят на камите. Реките и планините не бяха препятствие за тях. Тревните маймуни наричаха тези колесници „стрелолисти“, а войниците, които ги яздеха, бяха известни като „облачни воини“.

До този момент всичките истории за стрелолисти, пускащи огнени цветя от небето и убиващи хора с дълго остро желязо, не бяха нищо повече от приказки. Преувеличени слухове. Никой от неговите информатори не беше виждал стрелолист. Изо Уантанабе също не беше виждал до днес — когато видя два! Само че тези две небесни колесници не бяха като самолетите, описани му от неговите информатори. Крилата им не бяха триъгълни, а се простираха навън от двете страни на корпусите като на рееща се морска птица. И имаха опашка — не ветрилообразна като на птица, но все пак опашка — прикачена зад крилата от двете страни на кръглото тяло.