Читать «Кървавата река» онлайн - страница 26

Зимата щеше да отстъпи мястото си на Новата земя. Освободена от хватката на ледените пръсти, почвата щеше да се стопли и засетите семена щяха да се разбудят. Нова розова трева щеше да израсне по лицето на света и когато дойдеше пролетта и въздухът омекнеше, те щяха да доплуват и пратениците на М’Кол щяха да се присъединят към другите племена в края на годишната търговска среща с майсторите на желязо. И тогава, преди огромните триетажни кораби с колела да се появят, те щяха да се приближат до брега с откраднатия кораб пред очите на чакащите мюти.

Стив си представи лицата на мютите, когато поведеше групата си по брега. Да, това щеше да е много по-добре, отколкото пътуване до Уайоминг. А ако Келсо започнеше да нахалства, щеше да свърши завързан за колелото с лопатки…

— Стив!

Викът на Клиъруотър прекъсна мечтите му. Скайрайдърът на Келсо беше изчезнал. Видимостта беше нулева. Кабината беше обградена от плътна снежна пелена.

Стив наклони самолета наляво, насочи носа надолу и отвори широко дроселната клапа. Снегът започна да оредява, после остана зад тях, когато изпревариха облака. Той знаеше, че са спечелили само временен отдих. Единственият начин да избягат беше да летят на югоизток обратно към Ни-Исан, — мястото, където той не искаше да се върне.

Той върна скайрайдъра на юг — и погледна покрития с топящ се сняг капак.

— Не можеш ли да ги видиш? — Зрението му беше добро, но той вече знаеше, че някои мюти могат да виждат движещи се обекти на учудващо голямо разстояние — както птиците виждат жертвата.

Клиъруотър затърси в небето пред тях.

— Гледай внимателно… — Стив разклати самолета — спусна последователно лявото и дясното крило, за да осигури по-добър обзор. Южният край на езерото Мичиган, който лежеше точно под дясното му рамо, беше в сянката на напредващия снежен облак.

Видя долу пясъчни дюни и блата, превзели площта, някога пресушена и изравнена под бетонните основи на стоманодобивните заводи и нефтохимическите комплекси. Отровните изпарения и сернистите пушеци от ерата преди Холокоста бяха превърнали площта в пустиня, но девет столетия по-късно водата на езерото Мичиган беше така чиста и синя, както през 17-о столетие, когато първите френски ловци на кожи бяха плували с канута по Уобаш.

Клиъруотър протегна ръка и каза:

— Там!

Той погледна натам, накъдето му сочеше. На неколкостотин фута под тях една точка с крила летеше на югозапад. Келсо и Джоди. Всяка минута щяха да останат без гориво и щяха да потърсят приемливо за кацане място.

— Не ги изпускай от поглед — каза Стив и включи връзката между самолетите.

— Брейкър едно вика Брейкър две. Как сте с горивото? Край.

— Брейкър две — отговори Джоди. — Нула по стрелката на уреда през последните шест минути, но двигателят още… момент, току-що спря. Край.

— Не се отчайвайте. Опитайте да намерите място и за двата самолета. Следваме ви.

— Прието. Дейв казва, че според картата имало път, който водел на запад. Слизаме към него. Брейкър две край.

В момента, в който Джоди прекъсна връзката, самолетът влезе в поредната заслепяваща снежна вихрушка. Стомахът й се сви на топка.