Читать «Кървавата река» онлайн - страница 219
Патрик Тили
— Не точно добри. Нека ги наречем обещаващи.
— Хайде, изплюй камъчето, Бен. Дори и аз искам от време на време да се разтоваря.
— Става дума за операция „СКУЕЪР-ДАНС“ и Стив Брикман. Искате ли да видите файла?
— Не. Помня го. Помня и сестра му, Роз… Нали я качи на „Ред Ривър“?
— Смаян съм! Как с всичко онова, което става по върховете на властта… — Карлстром поклати глава. — Как го правите?
— Не държа на отчет всички, Бен. Само онези, които са важни.
— Разбирам… Току-що получихме съобщение от Хай Сиера — един от най-добрите ми хора. Използвахме Роз да проследим Брикман от реперна точка Чикаго. След като тя установи, че се движат по Северна Плат, преместихме групата на Хай Сиера пред тях.
— И?
— Предчувствието ми се оправда. Брикман е чист. Той изпълнява задачата. Всъщност никога не е преставал. От известно време Роз получава положителни сигнали и Хай Сиера току-що го потвърди. Брикман е включил групата на Сиера да помага за изпълнение на възложената му задача.
— И кога можем да очакваме положителни резултати?
— Засега още не, но перспективата е добра.
— А сега ми кажи лошата новина.
Ликуващата усмивка на Карлстром помръкна.
— Какво ви кара да мислите, че има такава?
— Винаги има, Бен. Винаги има. Ти си ми представял такива добри перспективи и преди. Така че нека я чуем.
Карлстром възприе безпристрастното изражение на покерджия и каза:
— След час или два Клиъруотър…
Интересът на Джеферсън нарасна.
— Повелителката, с която нашият млад герой, хм…
— Прави любов? Да, същата. Той се е погрижил да я вземат на „Ред Ривър“. Роз урежда прехвърлянето.
— Ще могат ли те да… Не искам ешелонът да бъде изложен на риск.
— Това няма да е проблем. Един скайхок от предния патрул на „Ред Ривър“ е съгледал група ренегати и е използвал последните си куршуми по тях, преди да се отправи към ешелона. Докладва, че е повалил неколцина. Предполагам, че не е разбрал по кого стреля. За щастие Роз е получила съобщение секунди след това.
— Колко лошо е ранена тя, Бен?
Карлстром направи гримаса.
— Критично, но Сиера казва, че не е фатално… при условие, че лекарите пристигнат навреме. Два хирургически екипа ще се заемат с прехвърлянето.
— А Роз?
— Тя също отива.
— Някой ще я следи ли, Бен?
— Не се тревожете, ще бъде добре покрита.
— А Брикман?
— Според Роз той иска да координира последната фаза на операцията. Сега е с Клиъруотър. Всичко е подготвено за операция на борда на „Ред Ривър“. Тя не е в състояние да пътува. Положителното е, разбира се, че не е и в състояние да ни причини някаква вреда.
Джеферсън посрещна тази новина с доволно кимване.
— Добре, Бен, браво. Дръж ме в течение, докато не излезе вън от опасност.
— Ще бъде изпълнено. Лека нощ, господин генерален президент.
— Лека нощ, Бен. — Джеферсън изчисти екрана, после взе книгата си и нежно погали кожената й подвързия.
Книгата — за парните локомотиви, които някога бяха пътували по железопътните линии на Тексас — беше отпреди хиляда години. Историята на американския парен локомотив беше една от двете лични страсти на Джеферсън; другата беше отглеждането на рози.