Читать «Кървавата река» онлайн - страница 218

В известен смисъл и двете страни бяха прави. Ако вярваш, както вярваха трекерите, че всичко може да се обясни, или, както вярваха мютите, че нищо не става случайно, тогава животът — всичко съществуващо — трябва да има значение. А щом има значение, значи има и логическа структура, което на свой ред означава, че един ден всичко, включително мютската магия, ще може да бъде разбрано. Всичко ще стане известно.

Да… намесата на Талисмана в моменти на опасност беше това, което трекерите наричаха „късмет“. Нищо повече от непредвидено съчетание на събития, които поставят точния човек на точното място в точния момент. Или обратното. Кадилак можеше да твърди, че Пътят е начертан, но беше също толкова вярно, че ако имаш ясна цел, ако анализираш всички елементи на една ситуация и тяхното влияние в различни пермутации в избран курс на действие, тогава — в девет от десет случая — ще знаеш какво да правиш. При условие, разбира се, че имаш достатъчно ум да разсъждаваш.

Стив знаеше, че желае да бъде в Света със синьото небе, но въпреки случайния подтик — обикновено в моменти на пълно отчаяние — да остави Онзи, който е горе да ръководи нещата, той вярваше, че бъдещето се оформя тук, на земята. От хора като него. Чувството, че е определен да постигне големи неща, може би, както твърдеше Клиъруотър, му беше дадено от Талисмана, но то може да бе съществувало през цялото време, може да беше продукт на неговото генетично наследство, бавно съзряващо, докато бе развивал физическите и интелектуалните си способности през безкрайните часове на упражнения и учение.

Изпитанията за кураж и издръжливост, на които беше подложен през последните две години, бяха утвърдили решимостта му, но той не си въобразяваше, че е непобедим; току-що случилото се с Клиъруотър беше навременно напомняне, че добре насочен куршум или стрела могат да го убият. Но дълбоко в себе си той беше убеден, че нищо такова няма да му се случи.

Той хвърли още няколко клона в огъня и отново погледна Клиъруотър. Никаква промяна. Искаше му се да я прегърне, но знаеше, че в сегашното й състояние могат да я пипат само опитни лекари.

„О, Мо-Таун! Мила Майко! Ако ти или Талисмана НАИСТИНА съществувате там горе, защо не НАПРАВИТЕ нещо?! Ще си останете ли на някой глупав скапан облак да я наблюдавате как умира, когато можете да протегнете ръка и да премахнете болката?!“

Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви, Генералният президент на Федерацията, затвори книгата, която четеше, спря тихото, но настойчиво бибипкане и прехвърли пристигналото съобщение на съседния видеоекран. Появи се Карлстром — очевидно ликуващ.

— Добър вечер, Бен. Отдавна не съм те виждал толкова доволен. Сигурно имаш добри новини.