Читать «Кървавата река» онлайн - страница 213

Патрик Тили

— Ще я спасят. Тя е много важна.

— Добре, съгласен съм. Но откъде знаеш…

Стив понижи глас.

— Вече са тръгнали.

Малоун присви очи.

— По дяволите… Разбрах те още първия път. Ти наистина си шибан фед!

И посегна към пистолета си.

— С това ставаме двама, компадре. Но тъй като бях нов, ми трябваше време, докато науча твоя номер.

— Хм… — Малоун отпусна ръката си.

Стив вдигна ръка и натисна малкия предавател, скрит под кожата зад лявото му ухо. Леко натискане и отпускане беше достатъчно да предаде кодиран в морзова азбука сигнал ХГ-ФР.

Малоун се почеса по врата и изпрати своя позивен сигнал Х-СА. Апаратът на Стив — голям колкото батерия за кварцов часовник — преобразува серията от точки и тирета в звук директно във вътрешното му ухо.

След това ренегатът разкри пълното си кодово име: „Хай Сиера“.

— Какво знаеш?

— Толкова, колкото пожелаеш ми кажеш.

„Внимавай, Стив. Този кучи син е много потаен…“

Малоун посочи с палец към Кадилак. Мютът тъкмо беше започнал да идва на себе си.

— Той също ли е в списъка на поръчките ти?

— Да. Но трябва да остане тук, за да ми помогне да събера останалата част от партидата. Разбра ли?

— Разбрах. Мога ли да помогна с нещо?

— Да. Имаш ли морфин?

— Вече й бихме инжекция.

— Имам предвид него.

Малоун го погледна изненадан.

— Но това са само драскотини! За да започне един мют да крещи, трябва да му откъснеш ръка или крак и дори тогава повечето от тях само пъшкат. Като гледам колко си близък с тези двамата, мислех, че това ти е известно.

— Не заради това те попитах. Всичко ще стане много по-лесно, ако той е упоен, докато го отнесете оттук.

— Е, той може да преглъща, така че ще му дадем малко клауд найн. — Малоун извика Гриф, извади от чантата за първа помощ плик с хапчета и му каза да даде на Кадилак двойна доза.

Клауд найн, стандартно болкоуспокояващо, раздавано от Федерацията под формата на таблетки, беше направило по-поносим живота на татко Джак през последните години.

Стив гледаше неподвижното тяло на Клиъруотър. Знаеше ли тя какво ще се случи? Това ли имаше предвид, когато беше прошепнала „Имаме толкова малко време“?

— Та казваш…

Стив излезе от унеса си.

— А?

— Дивакът. Да го отнесем… къде?

— При племето му. То се намира около реперна точка Каспар, Уайоминг. Ако тръгнете по Северна Плат…

— Знам пътя. Как ще ги намерим, когато отидем там?

— Не се тревожи. Те ще ви намерят. М’Колите контролират този район. Техните воини хванаха Келсо, Джоди и другите миналата година.

Малоун кимна.

— Започвам да разбирам картината…

— Кадилак е летописец.

— Шегуваш се! — Малоун изглеждаше истински заинтересован. — Мислех, че летописците са стари хора.

— Не се раждат стари — засмя се Стив. — Той е следващият за тази работа в племето. Това го прави важен. Толкова важен, че ще можеш да сключиш сделка за него. Ако доставиш нашия приятел в добро състояние, ще спечелиш много. Говори с Мистър Сноу. Той е старият летописец… и учителят на този. Ако му кажеш, че те изпращам аз, ти гарантирам, че всичко ще е наред. Действай умно и никога вече няма да ти се налага да играеш „Лов на червени кожи“.