Читать «Кървавата река» онлайн - страница 212

Стю Уолш се изправи предизвикателно и изграчи:

— Всички го гледаха!

Малоун допря пистолета си до гърлото на Уолш и стреля. После се обърна към Гордън.

— Имаш ли да кажеш нещо?

— Да. Съжалявам, че няма да присъствам, когато дойде твоят ред. — И заплю Малоун с кървава храчка.

Малоун се избърса, после прибра пистолета в кобура и извади бойния си нож.

Всички затаиха дъх.

— Така — тихо каза той. — Искаш да се опиташ да ме победиш? — Той сграбчи дясната ръка на Гордън и пъхна ножа в дланта му. — Това е твоят голям шанс. — Малоун отстъпи няколко крачки. — Пуснете го! — После махна към нарушителя. — Хайде, Горди. Имаш предимство. Да видим как ще го използваш!

Стиснал зъби от болката в раненото бедро, Гордън направи отчаян скок към мъчителя си. Малоун беше дребен, но пъргав. Прехвърли тежестта върху петата на левия си крак, направи половин завъртане наляво, избегна удара на Гордън и нанесе висок мощен ритник.

Стив, който не беше чужд на насилието, трепна, когато токът на десния ботуш на Малоун удари Гордън под брадичката, като отхвърли главата му назад и му счупи врата.

— Свалете им дрехите и ги изхвърлете… — Малоун взе бойния си нож, без да си направи труд да провери дали Гордън е мъртъв, и се обърна към Стив: — Ела да я видим…

Двама нарушители бяха клекнали до Клиъруотър. Все още в безсъзнание, тя лежеше на сгънатото сламено пончо. Бяха свалили окървавената туника, панталоните и превръзката около слабините й и я бяха превързали.

— Как е?

Единият мъж — О’Кийф — избърса ръцете си в разкъсаната й туника.

— Превързахме я, но продължава да кърви вътрешно. Само едно нещо може да спаси тази курва — хирургия.

— Да… — Стив нави дрехите й и ги сложи като възглавница под главата й, после я зави. Докосна леко челото й, после стана и отведе Малоун настрана.

— Трябва да поговорим.

— Какъв е проблемът?

Стив се поколеба. След видяното трябваше да подбира думите си внимателно. Ако не започнеше както трябва, можеше да умре, преди да има време да обясни.

— Това беше „Скайхок Марк Ту“. Видя ли червените краища на крилата? Това означава, че са от „Ред Ривър“.

Малоун го изгледа недоверчиво.

— Откъде знаеш толкова много за „Скайхок“.

— Бях планерист… забрави ли? Един съвипускник ми показа такъв самолет на попътната станция Пуебло. Преди да изпадна в беда. Излязохме късметлии. Летецът може да не е имал повече патрони. Но той ще се върне… също и приятелите му.

— В такъв случай по-добре да се махаме.

— Аз не. Аз оставам.

— С тази курва? За какво, по дяволите? С нея е свършено, амиго. Терминада.

— Грешиш. Тя ще оживее. — Стив отведе Малоун настрана. — Ще я кача на ешелона.

— Ще се върнеш? — попита невярващо Малоун.

Беше добър, в това нямаше никакво съмнение. Но пък имаше дълги години практика…

— Това е единственият й шанс — каза Стив. — Ешелонът е на по-малко от петдесет мили от нас и на него има полеви хирургически екип и операционна.

Малоун посрещна думите му със сух смях.

— И какво от това? Сериозно ли мислиш, че ще си губят времето да спасят една дивачка… дори и такава красавица като нея?