Читать «Кървавата река» онлайн - страница 109

Тъй като в биологически смисъл — поне така се смяташе — всеки трекер беше свързан с настоящия или предишен Генерален президент, се очакваше да притежава същите седем качества, които характеризират уникалната природа на Първото семейство, неговото право за вечно лидерство на федерация Амтрак. Качества, без които нацията щеше да загине още преди столетия: честност, лоялност, дисциплина, преданост, храброст, интелигентност и сръчност.

Нарушението на кодекса за поведение беше не само акт на нелоялност към Федерацията, то беше предателство на родителско доверие. Патернализмът обаче е двустранен процес и в замяна на тяхната безусловна преданост и вярност беше редно Генералният президент да каже няколко думи, когато изпращат по вечния им път негови по-заслужили „чеда“. Това беше част от суровия, но грижлив образ, който Първото семейство желаеше да внушава. Но включените същински членове правеха личната поява пред видеокамерите логистичен кошмар.

Проблемът, подобно на почти всички други, свързани с Първото семейство, беше решен със съчетание на находчивост и хладнокръвна ефективност. Също като своите предшественици, 31-вият Генерален президент беше дал на програмистите изчерпателен холографски портрет, който се използваше за създаване на компютърно генерирани аудио и видео еталонни ленти. С помощта на цифрови процесори тези данни и образи можеха да се обработят и да създадат напълно автентична реч с желана продължителност и подчертана с подходящи жестове или изражение по всеки повод.

В случая на татко Джак — 2003–4093 Джон Рузвелт Брикман, — файлът му беше измъкнат от архивите от оператора на пулта в заупокойната секция на извадените от строя от дивизията на ветераните и комбиниран с обновен набор от над двеста други. Единствената необходима информация беше датата и часът на настъпване на смъртта и дали да се предаде по мрежа, или „векторно“, което означаваше, че речта на Генералния президент, в която се изтъкват заслугите на татко Джак, ще бъде предадена в определени места като например Рузвелт/Санта Фе — неговата родна база, — военновъздушната академия под пустините на Ню Мексико, където бе учил за планерист, и на определени места в Гранд Сентрал, където се извършваше церемонията.

КЪЛЪМБЪС, централният компютър, който беше водещ интелект във Федерацията — или един от многото негови сателити — беше извършил останалото, бе гравирал името на татко Джак и бе посочил в речта справки за забележителните моменти от неговата военна кариера по същия начин, по който преди Холокоста се връчваха писма за кредит при облекчен режим или „щастливите номера“, печелещи лека кола при абонамент за списание.

Резултатът беше повърхностно привлекателен, безличен и за трекерите, възпитани от рождение с помощта на видеоекрани, неразличим от истинския — чак до грижливо подработеното стягане на гърлото.

Второ, гравирането на името на татко Джак на Стената на героите не беше вечно, както си въобразяваше Роз. Във Федерацията човек можеше лесно да стане никой точно както при тоталитарните режими. Името на нейния баща-настойник беше гравирано с грациозна точност от компютърно управляван механичен гравьор, но можеше да бъде изтрито за минути чрез използване на специална силиконова паста, смесена с прах от черен мрамор. След полиране първоначалната повърхност се възстановяваше и ставаше готова да приеме името на някой друг, смятан за по-достоен за увековечаване.