Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 905

Той хвърли още няколко клона в огъня и отново погледна Клиъруотър. Никаква промяна. Искаше му се да я прегърне, но знаеше, че в сегашното й състояние могат да я пипат само опитни лекари.

„О, Мо-Таун! Мила Майко! Ако ти или Талисмана НАИСТИНА съществувате там горе, защо не НАПРАВИТЕ нещо?! Ще си останете ли на някой глупав скапан облак да я наблюдавате как умира, когато можете да протегнете ръка и да премахнете болката?!“

Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви, Генералният президент на Федерацията, затвори книгата, която четеше, спря тихото, но настойчиво бибипкане и прехвърли пристигналото съобщение на съседния видеоекран. Появи се Карлстром — очевидно ликуващ.

— Добър вечер, Бен. Отдавна не съм те виждал толкова доволен. Сигурно имаш добри новини.

— Не точно добри. Нека ги наречем обещаващи.

— Хайде, изплюй камъчето, Бен. Дори и аз искам от време на време да се разтоваря.

— Става дума за операция „СКУЕЪР-ДАНС“ и Стив Брикман. Искате ли да видите файла?

— Не. Помня го. Помня и сестра му, Роз… Нали я качи на „Ред Ривър“?

— Смаян съм! Как с всичко онова, което става по върховете на властта… — Карлстром поклати глава. — Как го правите?

— Не държа на отчет всички, Бен. Само онези, които са важни.

— Разбирам… Току-що получихме съобщение от Хай Сиера — един от най-добрите ми хора. Използвахме Роз да проследим Брикман от реперна точка Чикаго. След като тя установи, че се движат по Северна Плат, преместихме групата на Хай Сиера пред тях.

— И?

— Предчувствието ми се оправда. Брикман е чист. Той изпълнява задачата. Всъщност никога не е преставал. От известно време Роз получава положителни сигнали и Хай Сиера току-що го потвърди. Брикман е включил групата на Сиера да помага за изпълнение на възложената му задача.

— И кога можем да очакваме положителни резултати?

— Засега още не, но перспективата е добра.

— А сега ми кажи лошата новина.

Ликуващата усмивка на Карлстром помръкна.

— Какво ви кара да мислите, че има такава?

— Винаги има, Бен. Винаги има. Ти си ми представял такива добри перспективи и преди. Така че нека я чуем.

Карлстром възприе безпристрастното изражение на покерджия и каза:

— След час или два Клиъруотър…

Интересът на Джеферсън нарасна.

— Повелителката, с която нашият млад герой, хм…

— Прави любов? Да, същата. Той се е погрижил да я вземат на „Ред Ривър“. Роз урежда прехвърлянето.

— Ще могат ли те да… Не искам ешелонът да бъде изложен на риск.

— Това няма да е проблем. Един скайхок от предния патрул на „Ред Ривър“ е съгледал група ренегати и е използвал последните си куршуми по тях, преди да се отправи към ешелона. Докладва, че е повалил неколцина. Предполагам, че не е разбрал по кого стреля. За щастие Роз е получила съобщение секунди след това.

— Колко лошо е ранена тя, Бен?

Карлстром направи гримаса.

— Критично, но Сиера казва, че не е фатално… при условие, че лекарите пристигнат навреме. Два хирургически екипа ще се заемат с прехвърлянето.

— А Роз?

— Тя също отива.

— Някой ще я следи ли, Бен?

— Не се тревожете, ще бъде добре покрита.