Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 864

Стив вече беше решил да не казва на Кадилак какво ще се случи. Ако искаше, можеше и сам да научи. Научаването защо корабът гори и потъва нямаше да им помогне да се спасят и той се надяваше до времето, когато ще могат да излязат, самолетите да са изчезнали. В който случай Кадилак щеше да припише заслугата за тяхното спасение на Мо-Таун или Талисмана. Стив беше съгласен да го остави да си мисли така. Ако разкриеше, че той е организирал атаката с помощта на Роз, Кадилак щеше да постави много въпроси, на които той не беше готов да отговори.

Двамата стражи в коридора все още бяха на пост, но онзи до машинното отделение се беше преместил при другаря си до стълбата, която сега беше единственият път за спасение. И макар причината засега да оставаше тайна, Кадилак знаеше от въпросите, които двамата пазачи задаваха на някой над тях, че пожарът, който бушува горе, вече е излязъл напълно от контрол и всеки момент ще последва заповед да напуснат кораба.

Хор от конско цвилене се извиси над плътното биене на двигателя. Последва кратко, смразяващо скърцане и чупене на греди, после и двата звука бяха заглушени от неочакван гръмотевичен рев — централната секция на горящата надстройка се срути в машинното отделение и зари всичко. Само двамата стражи и един гол до кръста огняр, които бяха до предната врата, успяха да се измъкнат, преследвани от поток червени въглени и къс оранжев огнен език.

През решетката на вратата влезе пушек.

— Трябва да излезем оттук — каза Стив, когато оцелелите изтичаха покрай тях. — Хайде. Покажи какво можеш!

Кадилак погледна през решетката и видя стражите и войниците да се трупат около стълбата. Писъци на агонизиращи джапи дойдоха от пъкъла в другия край на коридора. Някой пищеше и молеше да го измъкнат от пламъците. Огнярят се поколеба, после отиде да го спаси. По-смелият от двамата стражи го последва. Другите им завикаха да се върнат.

Бъркотията от звуци и гласове даде на Кадилак възможността, която търсеше. Застанал зад вратата, той извика с командирския тон на майор Морита:

— Освободете затворниците! Освободете затворниците! Качете ги на палубата!

Войниците не бяха сигурни откъде дойде заповедта, но познаха гласа на офицера. Стражът грабна връзката с ключове от куката на стената и започна да отключва вратата.

Стив стисна ръката на Кадилак.

— Ти си гений! Знаеш ли?

Чу се нов гръмотевичен трясък от падащи греди и друга част от надстройката се срути в машинното отделение. Стражът побягна. Другият страж и огнярят, със зачервени и покрити с мехури лица, се появиха. Влачеха едно тлеещо тяло.

— Безнадеждно е — изграчи стражът. — Свършил е!

— Прав си… — Огнярят пусна тялото. — Да се махаме преди корабът да се е разцепил на две!