Читать «Облачен воин» онлайн - страница 92

Хартман, командирът на ешелона, който беше видял касапницата на палубата за излитане и смъртоносното пикиране на Райън на редицата екрани в кабината, бързо реши, че загубата на трима планеристи за по-малко от пет минути е неприемливо голяма, така че включи видеокомуникационната система и погледна към Бакстър.

— Спрете въздушния удар и върнете всички на летателната палуба. Ще се опитаме да проведем атаката по друг начин. Пригответе се да изстреляте планерите по двойки. Вие ще останете на земята. С лошия късмет, който имахме досега, не искам да рискувам цялата си въздушна сила.

Бакстър прие променените нареждания и спря подемника, издигащ планера на Нейлър към палубата за излитане. Нейлър, който седеше в кабината, готов да изпита късмета си на руската рулетка, откопча коланите и изскочи навън с видимо облекчение. Бакстър също се почувства облекчен. Подобно на всички планеристи, той беше готов да посрещне смъртта във въздуха при изпълнение на задача — това беше постоянен риск, пред който бяха изправени всички. Но никой не искаше да бъде убит, докато седи в планера си, преди да е излетял. Това беше толкова безсмислено, колкото и да се подхлъзнеш на плочките в банята и да се удавиш с глава, заклещена в тоалетната чиния.

Хартман се обади по радиото на полковник Мур и му каза да се върне с хората си към „Дамата“ и да изградят нова защитна линия зад петте фургона, заседнали напряко в речното корито.

— Анвил Едно, всички групи прието, край — предаде Мур. Той веднага разбра какво възнамерява да направи Хартман и адски се надяваше, че ще изчака, докато се измъкне.

Командирът на ешелона се свърза с капитан Клей и му нареди да изтегли отделенията си от главното сражение, така че да може да подсили и задържи позицията по течението. Накрая Хартман успя да хване Барбър с една от външните камери и му каза какво ще направят. После попита:

— Как е?

— Трите фургона на опашката са освободени — изтощено отвърна Барбър.

— Това не е достатъчно, Стю — сопна се Хартман. — Казах шест.

— Ще направим всичко възможно — отговори първият инженер. — Имам осем убити, петнадесет ранени и…

Хартман го прекъсна.

— Стю, не ми трябва статистика, трябват ми реални резултати, ясно ли е? Просто го направете.

От високоговорителя се чу гласът на Клей:

— Анвил Две, контролираме по течението.

— Прието, Анвил Две — отговори Хартман. — Смажете ги. Никакво преследване, край.

Клей отново се обади по радиото.

— Анвил Две. Не безпокойте „Лейди Лу“, ако обичате. Нямам къде да избягам.