Читать «Облачен воин» онлайн - страница 90

Поради тази причина Хартман се чувстваше нещастен от загъването й. Беше убеден, че племето, което ги атакуваше сега, има повелител. Бурята беше възникнала твърде бързо и също като гъстата мъгла беше прекалено локализирана, за да е част от по-голямо атмосферно явление. Имаше и друг обезпокоителен фактор. Тактическото движение на воините на мютите показваше неестествена координация. От тайните разговори, които бе водил с други командири на ешелони, Хартман знаеше, че това има само едно обяснение: че нападателите на „Дамата“ са направлявани от свръхум — знак за наличието на повелител от най-висок ранг. Ако беше така, той беше изправен пред интелигентен и много опасен противник, който беше в състояние да извика огромни и напълно непредсказуеми сили.

Тази мисъл го накара да заповяда планеристите да извършат предвиденото нападение на нивите на мютите и на убежището в гората. Сутрешното нападение, забавено от времето, бе акция, с цел да подкопае морала на атакуващите мюти и дори да ги накара да прекъснат сражението, като даде на хората му така необходимото им време да си поемат дъх и да поправят повредените фургони. Съществуваше и възможност при атаката повелителят, който насочваше движението на мютите и беше отговорен за сегашното бедствено състояние на „Дамата“, да се е изтощил.

В двата фургона, които съставяха летателното отделение, прозвуча сигнал. Всички се обърнаха към най-близкия телевизионен монитор. На екрана се появиха главата и раменете на Бакстър, командира на въздушните сили.

— Райън?

Старши летецът, който сега изпълняваше длъжността на командир на летателното отделение, включи камерата.

— Слушам, сър!

— Заповед — каза Бакстър. — Готови сме за удара, който планирахме за тази сутрин. Подгответе пускане на осем планера. Вие ще водите първото звено, съставено от Колфийлд, Нейлър и Уебър, срещу гората. Аз ще водя другото звено и ще бомбардираме нивите. Наредете на Мъри да подготви и зареди един от резервните планери за мен.

Мъри беше прошарен командир на спомагателния екип. Той кимна, че няма проблем.

— Искам първият планер да напусне рампата след петнадесет минути — заключи Бакстър.

— Разбрано, сър! — каза Райън.

В отделението на летците избухна делова суетня. Наземните екипи забързаха да подготвят планерите за излитане; командирът на бригадата разпореди да се подготви един скайхок за Бакстър, след това се обади на задния тягов фургон да поиска пара за зареждане на катапултите. Стив и другите планеристи грабнаха шлемовете си, провериха на сгънатите карти в прозрачните джобове на гащеризоните точния участък от терена, провериха дали въздушните пистолети в кобурите им са заредени, дали бойните ножове са здраво закопчани в ножниците от външната страна на десния прасец, дали циповете на джобовете на краката и гърдите, където имаха аварийни филтри за вода и храна за оцеляване, са добре затворени.