Читать «Облачен воин» онлайн - страница 68

— Ще изчакаме един час — промърмори Хартман, нареди на първия инженер да държи турбините на малки обороти, разстави половината екипаж на пост и заповяда на останалите да проверят личното си снаряжение. Стив и другите нови планеристи, които не бяха спали добре от възбуда, се тормозеха от забавянето. Лицето на Гас Уайт беше грозно ожулено от удара на Макдонъл. Старата служба в отделението на Казан спокойно преглеждаше средствата си за оцеляване. Наземният екип проверяваше действието на бомбодържателите, закрепени от двете страни на кабината на планерите — всеки трябваше да носи по три бидона с напалм.

Един час по-късно „Дамата“ все още беше обвита в гъста мъгла. Стив и Гас заедно с Джоди Казан се качиха на платформата за излитане. Въздухът беше студен и влажен. Ешелонът беше обвит в оловносиво небитие; камуфлажната метална обвивка беше покрита с водни капчици, които се стичаха на тъмни ручейчета по стръмните страни.

Казан сложи шлема си. „Костените куполи“ на планеристите наподобяваха шлемовете, носени преди Холокоста от автомобилните състезатели и мотористите. Единственото, което беше добавено, бяха слушалки, два малки микрофона и един антирадиационен филтър. Както и другите, Джоди беше облечена в черно-кафяво-червена камуфлажна бойна униформа и леки бойни обувки.

Нейният скайхок бе прикрепен на предната секция на платформата за един от двата парни катапулта. Трицевната високоскоростна въздушна пушка двайсет и пети калибър, която можеше да се превключва от троен залп на автоматична стрелба, висеше на гъвкав станок над кабината. Наземен екип проверяваше в кабината две гнезда с кръгли пълнители с по 180 патрона, които Казан беше заредила лично. Това беше традиция сред планеристите. По този начин, ако се получи засечка, не можеш да виниш никого, освен себе си.

Казан закопча каишката на шлема си.

— Отивам да проверя колко гъсти са тия лайна. Ако все пак става за летене, ще изпратим патрул. — Тя посочи с пръст Гас. — Кажи на Букър и Ятс да са готови.

Гас застана мирно.

— Слушам! — Отдаде чест, после скочи през една от „патешките дупки“ — балконите, построени около люковете в страните на фургона за планери.

Букър и Ятс бяха двама от петимата планеристи, вече служещи на борда на „Дамата“, когато Стив и другите новобранци се бяха присъединили към екипажа във форт Никсън-Уърт.

Казан видя въпросителния поглед на Стив и попита:

— Какво те дразни пък сега, Брикман?

— Как ще намерите пътя за връщане?

Казан посочи напред и назад. Сякаш в отговор на нейния жест, от покрива на водещия команден фургон вертикално нагоре излезе тънък като молив лъч червена светлина; подобен лъч зелена светлина се появи от покрива на фургона в опашката.

— Меки лазери — обясни тя. — Достигат двадесет и пет хиляди фута нагоре. При лошо време единственото, което трябва да правиш, е да се насочваш по тях в спирала надолу, докато стигнеш платформата.