Читать «Облачен воин» онлайн - страница 67

— Какво стана? — попита Кадилак и се олюля.

Мистър Сноу преметна ръката му на лявото си рамо и го прихвана за кръста.

— Направи го добре. Извади много картини от камъка.

Кадилак се усмихна неуверено.

— Наистина ли?

— Защо непрекъснато ми задаваш този въпрос? — сопна се Мистър Сноу. — Когато беше дете, приемаше без въпроси всичко, което ти казвах. Сега не вярваш на нищо и ме караш да повтарям. Нямам време да говоря празни приказки.

— Извинявай.

— И престани да казваш „извинявай“ — измърмори Мистър Сноу. — Това е дори още по-голямо губене на време.

— Езикът ми блуждае, мъдри. Камъкът направи така, че костите между ума и тялото ми омекнаха.

— Случва се — каза Мистър Сноу и потупа Кадилак по гърба. — Не се тревожи. Като за първи път беше добре, но ще трябва да поработиш върху тази си дарба.

— Какво трябва да направя? — попита Кадилак и се облегна на рамото му.

— Е, не е добре да се събуждаш и да питаш мен какво се е случило — каза Мистър Сноу. — Аз може и да не съм до теб. Ти си този, който вижда картини. Отсега нататък ще трябва да се опитваш да ги запомняш.

— Трудно е — каза Кадилак.

— Никога не е лесно — отговори Мистър Сноу.

Мотор-Хед дойде при тях и каза:

— Време е да тръгваме, древни. Слънцето се събужда под сивите си спални кожи на източната врата.

— Добре, да тръгваме — каза Мистър Сноу. — Можеш ли да носиш племенния си брат?

Мотор-Хед вдигна отмалелия Кадилак и го метна на рамото си като бизонски бут.

— Камъкът е изсмукал силата му — обясни Мистър Сноу.

— Магия! — изсумтя пренебрежително Мотор-Хед.

— Не съди прибързано — каза Мистър Сноу. — Ако Небесната майка ни даде съвет, това може да спаси уродливата ти кожа.

В шест сутринта електрическият звънец събуди Стив и другите планеристи и те видяха, че във времето е настъпила коренна промяна. За разлика от ясното, топло небе от предните седмици, през нощта температурата рязко беше спаднала. Гъста мъгла обвиваше ешелона, намалявайки видимостта на по-малко от тридесет метра.

Хартман разви „Дамата“ в права линия, готова да тръгне напред, и извика Казан и командира на въздушните сили в командната кабина.

— Какво мислите?

Джоди сви устни.

— Не е добре, сър. Бях горе на платформата за излитане. От средата на ешелона не се виждат предният и задният командни фургони. Наистина е странно. Виждала съм толкова гъста мъгла, но никога по това време на годината. От друга страна…

— От друга страна, никога не сме били толкова далеч на север — каза Бакстър, командирът на въздушните сили.

— Местна особеност може би? — предположи Хартман.

Не се очакваше вдигане на рамене в отговор на въпросите на командира на ешелона, но Казан допусна неволна грешка.

— Може би е просто някакъв вид температурна инверсия. Но…

— Времето си е време, нали? — каза Хартман.

— Точно така — съгласи се командирът на въздушните сили. Той знаеше какво има предвид Хартман. В Кълъмбъс имаше въведени метеорологични данни от триста години, от започването на надземните операции. Огромната памет на компютъра съдържаше модел на глобални структури на времето отпреди Холокоста. Като се наблюдава теренът и преобладаващите атмосферни условия, трябваше винаги да е възможно чрез сравняване със съхранените данни да се направи приемливо точна прогноза. Опитът ги беше научил, че гъстата сутрешна мъгла по това време на годината обикновено се разсейва, когато слънцето се издигне.