Читать «Облачен воин» онлайн - страница 45

Роз беше различна. Всъщност тя дълго вярваше, че седемте велики качества, обезсмъртени от жертвата на минитмените и форейджърите, за които сега се казваше, че са съхранени в Първото семейство, са ръководни принципи, по които всеки трябва да живее; и наистина всички живееха по тях. Но сега дори и тя беше започнала да нарушава правилата. Тя се учеше. Бързо.

Прекараха три дни в разходки из столицата на Федерацията. Всичко беше много по-голямо и много по-величествено от района Рузвелт и макар че вече беше излизал над земята, Стив ахна, като видя истинските размери и блестящото великолепие на площад „Джон Уейн“. Огромен, дълбоко разположен купол — с диаметър една миля и височина половина, — отворен към пет великолепни тунела, всеки дълъг по цяла миля, известни като алеи. Те излизаха от купола и образуваха лъчите на звезда — символът на Тексас, вътрешния щат, основателя на Федерацията.

Самите шахти също бяха различни. В Рузвелт, където функционалността все още беше от първостепенна важност, жилищните участъци бяха построени около страните на шахтите, но в Гранд Сентрал — в съвсем новата шахта Сан Дансинто — в средата беше издигната огромна кула, чиито стени бяха изрязани, за да образуват серия от вътрешно свързани тераси, засадени с вечнозелени дървета, храсти и тучна зеленина.

От върха на тази вертикална каменна градина по скалите течеше вода, събираше се във вирове, ручейчета и водопадчета, плискаше се и се втурваше надолу през зеленината в езеро с формата на подкова около калдъръмената основа на кулата. Достъпът до сградата на нива две и три беше през тесни сводести алеи.

Стив гледаше с отворена уста и се чудеше на водата, която се плискаше по хитроумно подредените тераси и пълнеше каменни вирове — които на свой ред пълнеха други под тях, и завършваше с едно последно плъзгане по гладката скална повърхност, за да се излее в езерото под краката му.

Роз видя няколко тъмни сенки да се стрелкат под повърхността.

— Стив… виж! Там има нещо!

— Да — каза Стив. — Риби.

— Риби? Наистина ли? Невероятно! — Роз гледаше във водата като хипнотизирана. — О, Стив, виж онази голямата, тъмнокафявата.

— Да — каза Стив. — Става за ядене.

Роз потрепери.

— Уф! Кристофър Кълъмбъс! Това наистина е ужасно, Стив. Повдига ми се, като те слушам.

— Пошегувах се — рече Стив, хвана я за ръка и я отведе от моста. Докато се връщаха по магистралата към площад „Джон Уейн“, се чудеше какво го беше накарало да направи такава чуждоземна бележка. Подобно на Роз той никога не беше ял и дори не беше помислял да яде риба. Фактически той беше познал какво представляват движещите се силуети от снимки на риби, които бе видял на една лекция в Академията за основните видове надземна флора и фауна. За рибата беше споменато само бегло, лекцията беше главно за запознаване с опасните змии и други хищни зверове, които можеха да срещнат по време на разузнавателните експедиции. Все пак, докато стояха и гледаха във водата, той имаше определеното чувство, че някъде в дъното на паметта му се крие името на тази тъмнокафява риба плюс знанието, че под петнистата кожа се крие розово нежно месо — изключително вкусно, особено когато е изпечено на огън.