Читать «Облачен воин» онлайн - страница 184

На скалата тоягите се въртяха и се удряха. Мушкане/ париране/удар/париране, мушкане/париране/удар/париране — отстрани по главата, по ръката, по краката. „Продължавай да се въртиш, Брикман! Това уродливо същество се е упражнявало. И е бързо! Само едно нещо можеш да направиш… остави го да нанесе един удар с надеждата, че това ще ти даде възможност да го забавиш…“

Възможността дойде. Със страхотен вик Мотор-Хед вдигна тоягата си и я стовари към дясното рамо на Стив с удар, който, ако беше от самурайски меч, би го разсякъл на две до пъпа. Стив пристъпи под него, отнемайки със собствената си тояга част от силата на удара, преди да се остави тоягата на Мотор-Хед да се плъзне по шлема му. Но уловката успя само наполовина — Стив залитна, коленете му се огънаха от удара. За миг Мотор-Хед позволи инстинктът му да убива да отслабне. Лицето му светна тържествуващо. Това беше мигът, от който се нуждаеше Стив. В тази тържествуваща част от секундата той се пъхна под гарда на Мотор-Хед, нанесе смазващи удари по коленете и глезените му и после заби върха на тоягата си в слабините на мюта.

Мотор-Хед се преви на две от болка и Стив разбра, че това е единственият му шанс. Стовари тоягата си върху широкия гръб на Мотор-Хед веднъж, два пъти, после нанесе трети удар върху врата му. Ударите свалиха огромния мют на колене, но защитеното в кожа тяло и тежката маска върху главата му поеха по-голямата им сила.

С крайчеца на окото си Стив видя Блек-Топ и Стийл-Ай да се приближават и бързо отново стовари тоягата си върху главата на другаря им, за да го извади от боя преди те да стигнат до него. На някой друг ударът би разбил главата, но тоягата, изглежда, само отскочи от черепа на Мотор-Хед. Все още стиснал своята тояга, гигантският воин остана опрян на кокалчетата на ръцете си, отърси болката от главата си като куче, изтръскващо водата от ушите си, повдигна лявото си коляно и опря стъпало на земята.

„Кристо! — помисли Стив. — Тази грамада ще се изправи!“ Чувството за неизбежен триумф бързо премина почти в паника. Блек-Топ и Стийл-Ай на практика бяха над тях. Стив завъртя тоягата си в странична дъга към дясната ръка на Мотор-Хед точно под кожената плоча на рамото. Тя удари силно железните бицепси на мюта и се чу отвратителен звук. „Падай, торба с лайна такава! — изрева той вътрешно. — Падай!“ Обърна хватката си и насочи подобен удар към лявата ръка на Мотор-Хед, влагайки цялата си сила в стиснатата с две ръце тояга. За негова изненада Мотор-Хед вдигна лявата си ръка, спря удара с длан и след това хвана дебелата тояга. Стив изруга и се опита да я измъкне, но протегнатата ръка на Мотор-Хед я държеше здраво.