Читать «Облачен воин» онлайн - страница 182

— Е, ти по-добре знаеш. Нали си пълен с такива.

Мотор-Хед оголи приличните си на отровни зъби в напрегната усмивка. Как съжаляваше за обещанието си да не съсече тази мърша! После плю на земята.

— Ти имаш тояга. Победи ме!

„Това би могло да ми свърши добра работа“ — помисли Стив.

— Може би трябва да направя точно това — каза хладнокръвно той, направи няколко крачки назад, после мина под крилото към мястото, където лежеше тоягата му — до навитата сламена рогозка.

Мотор-Хед свали своята от каишката за носене и я размаха в показна демонстрация.

— Хайде, дребосъчко…

Стив направи още две крачки към скритото оръжие. Погледна към края на скалата и разпозна в двете тъмни фигури Блек-Топ и Стийл-Ай. Блек-Топ държеше зареден арбалет. Стив обмисли какви са шансовете му да грабне пушката и да ги застреля преди Блек-Топ да го прободе със стрела. Не бяха добри. Никак не бяха добри. И ставаха все по-лоши.

Сякаш прочел мислите му, Мотор-Хед му хвърли тоягата си.

— Вземи моята. Малките ти ръце ще се нуждаят от голяма тояга.

Стив я спря върху гърдите си. Разбираше, че шансовете му да остане жив намаляват с всяка секунда. Мотор-Хед го фиксира с малките си кръгли светещи очи, после се наведе и вдигна тоягата на Стив. Досега всичко вървеше погрешно. Той почти очакваше Мотор-Хед да разгърне навитата рогозка, но мютът не й обърна внимание. Стив знаеше, че ако боят се ограничи само до тоягите, той има надежда да спечели. Вече беше побеждавал Мотор-Хед седем пъти подред и като доказателство имаше сплетени седем ленти в плитките си. Мотор-Хед би могъл лесно да го убие с нож, но с това излагаше на риск репутацията си на воин. Той трябваше да спечели с тояга, за да възстанови позицията си на върховна мечка. Сега Стив разбра, че за Мотор-Хед размяната на тоягите е символичен акт, чрез който той вземаше част от „силата“ на Стив. Ако можеше да го задържи настрана достатъчно дълго, психологическата потребност на мюта да спечели можеше да го разгневи. В миналото Стив бе използвал неговата агресивност. След като Мотор-Хед загубеше контрол над нервите си, всичко щеше да свърши. Трудността беше, че Стив нямаше на разположение цял ден за преструвки. Той трябваше да повали това уродливо същество през следващите петнадесет минути. И все пак имаше шанс!

Това беше състезание, което Стив трябваше да приеме, но той знаеше, че ако се хвърли към пушката, резултатът ще е същият както ако бъде съборен на земята. Рано или късно Мотор-Хед щеше да го убие. Беше радостно да си мисли, че бързото решение на всички негови проблеми е толкова близко. Но шестте крачки, които го деляха от скритата пушка, биха могли да се окажат, сякаш са шест мили. „Забрави за нея, Брикман — каза си той. — Ще трябва да решиш този проблем по трудния начин. Кристо, какъв горчив хап!“

Стив хвана здраво тоягата и отстъпи заднишком по-далеч от „Блу-Бърд“, за да си осигури пространство за бой. В ума му беше започнал да се оформя неясен план. Нямаше полза просто да победи. Той трябваше да приключи на крака, в добро състояние, за да може след това да лети, и наблизо до завитата пушка. Може би ако успееше да накара това уродливо същество да маневрира на ръба на отвесната скала и по някакъв начин го бутне… Мотор-Хед свали превръзката на взетата тояга, огъна я да провери състоянието й, после зае широко разкрачена стойка. Блек-Топ и Стийл-Ай се разделиха, отстъпиха няколко крачки и клекнаха с лице един към друг по средата между „Блу-Бърд“ и ръба на скалата.