Читать «Облачен воин» онлайн - страница 124

Кадилак помогне на Стив да се изправи и застана до него, когато той направи първите няколко крачки с помощта на патериците. Левият му крак все още не можеше да носи никакво тегло, лявото му рамо и ранената дясна ръка бяха все още болезнено вдървени, но удоволствието от възвръщането на подвижността надвишаваше неудобствата.

Три Дигрийс наблюдаваше с доволна усмивка как Стив схвана ходенето на един крак и започна да се движи по-ритмично.

— Добре ли е?

Стив кимна одобрително.

— Страхотно.

Три Дигрийс погледна недоумяващо Кадилак.

— Дума от Старото време — каза Стив. — Означава много добре.

— Нумеро уно — обясни Кадилак. — Прима.

— А, да. Добре. — Три Дигрийс се усмихна и събра инструментите си. — Всичко добре. — Потупа Стив по ръката и си тръгна.

Една от мютките, която няколко пъти беше носила храна на Стив, се приближи — носеше камуфлажните му планеристки дрехи. Бяха изпрани, скъсаното при падането бе нескопосано закърпено. Кадилак помогна на Стив да ги облече. Всички джобове, в които бяха средствата за оцеляване, бяха потискащо празни.

— Колко далеч ми е позволено да отивам? — попита Стив.

— Колкото искаш — отговори Кадилак. — Но заради личната ти безопасност може би ще е по-добре, ако не излизаш от селището. — Той се усмихна. — Може да се окаже опасно.

Стив кимна.

— Това ли е всичко?

— Не. Не влизай в никоя колиба, без да си поканен, не взимай никакво остро желязо или инструменти, които можеш да намериш, не взимай никаква храна, ако не ти е предложена. — Той се усмихна отново. — Тук има хора, които много биха желали да има някаква причина да набият главата ти на кол. Капиш?

— Страхотно — каза Стив и се постара да запомниш „капиш“, „прима“ и другите нови думи, които беше чул. Беше открил, че мютите имат два определени стила на говорене. Първият беше нещо като церемониален език със странен елиптичен синтаксис, в който думите бяха пълни с метафори. Песните им бяха написани на този стил — вероятно по тази причина той беше известен като огнена реч. Това беше любимият стил на воините, когато се събираха хора, при официални дискусии и при сблъсък. Кадилак, който изглеждаше много загрижен за общественото си положение и протокола, в началото го ползваше много, но сега и той, и старият летописец говореха на смес от мютски и бейсик — основният език на Федерацията. Вторият, по-неофициален, известен като „сладък разговор“, беше по-близък до бейсик и притежаваше онази непосредственост и неподправеност, която характеризираше жаргона на пионерите. Сладкият разговор включваше очарователния жаргон „баламосване“ — полутаен език на воините, който беше почти невъзможен за разбиране от чужденци без помощта на преводач.

Стив нагласи патериците удобно под мишниците си и тръгна на първата си разходка из селището. М’Колите бяха разпръснати на високо гористо плато, където дните започваха със свежи и ясни утрини. Съседните склонове бяха покрити със същите редички тъмночервени бодливи дървета; на запад се издигаше верига от хълмове. Стив си спомни, че беше преместван най-малко четири пъти. От общата представа за района, получена от разучаването на картите на борда на ешелона, той разбра, че племето се е преместило на запад. Поради липса на карта не знаеше колко далеч бяха отишли, но фактът, че много от колибите бяха построени на открито без никакъв опит да бъдат скрити от въздуха, подсказваше, че сега племето смята, че е извън обхвата на патрулиращите планери.