Читать «Облачен воин» онлайн - страница 125

Докато куцукаше из селището през следващите ден-два, Стив наблюдаваше ежедневната дейност на мютите. Всяка сутрин хайки от мечки и вълчици излизаха на лов и се връщаха малко след залез-слънце с дивеч — муфлони с дебели извити рога, веднъж с бизон. Вълчиците бяха специалистки по улова на птици и риба. Смесени групи от воини, изпълняващи охранителни задачи, клечаха неподвижно на хълма около селището или патрулираха по границите на считаната от племето тяхна територия. Изплъзването от тези внимателни часови, когато щеше да направи опита за бягство, беше друг проблем, който трябваше да реши.

Стив присъства и на няколко урока на Мистър Сноу за млади мюти и се възхити на търпението, с което летописецът излагаше основите на познанието. След няколко занимания той разбра, че много от уроците и историите са повторения на минал материал. Безкрайните въпроси и отговори на двамата летописци, които до този момент бяха главните му събеседници, бяха причина Стив да си затвори очите пред този недостатък на мютския нрав. Той си спомни отново за тяхното вродено забравяне, когато се натъкна на Три Дигрийс по време на една от разходките си. Уродливият мют не можа да познае изделието си и беше ясно, че едва успя да си спомни кой е Стив.

Младите вълчета продължаваха да смятат Стив за любопитен обект и източник на невинно развлечение. Също като Три Дигрийс те, изглежда, бяха забравили неговата роля в бомбардирането на нивите. За Стив беше много по-трудно да го забрави, особено когато гледаше децата, които вървяха подир него, с тела определено увредени от напалма, който беше пуснал той.

Някои от по-големите се държаха агресивно — блъскаха го, когато тичаха покрай него, танцуваха около него, правеха физиономии и му се подиграваха. Други играеха буйно на гоненица и тичаха с всички сили към него, като се опитваха да избягат от преследвача. Няколко пъти „случайно“ Стив беше блъскан на земята, а веднъж, когато беше паднал, две тринадесетина годишни момчета взеха патериците му и ги завъртяха буйно над главите си в някакво подобие на дуел. Това беше просто игра, разбира се, но намерението беше ясно: те се надяваха да счупят патериците и да накарат Стив да изпълзи на четири крака до колибата си.

За щастие Мистър Сноу, който минаваше наблизо, възстанови реда и помогна на Стив да се изправи.

— Просто буйни деца…