Читать «Облачен воин» онлайн - страница 121

Стив разказа на Мистър Сноу и за „едногодишните“. След излизането на повърхността било открито, че от време на време женските мюти раждат някой „нормален“ — дете мют, което няма генетична малформация и е с еднакъв цвят на кожата по цялото тяло. По някаква необяснима причина нормалните мюти били, без изключение, момчета. Тъй като всяко племе, в което бивало открито отглеждането на необявено нормално дете, било заплашено с незабавно унищожение, всички такива деца още с раждането били предавани на трекерите.

В замяна щастливото племе било освобождавано от задължението да предава квотата си от руда, дървен материал или работни групи за период от дванадесет месеца. Оттук и наименованието „едногодишен“. Новородените нормални мюти, доколкото знаеше Стив, били отнасяни в специален център, известен като Фермата, и там били подлагани на различни тестове във връзка с изследователска програма за живота и след това ликвидирани.

— Говорил ли си някога с някой от нашите южни братя? — попита Мистър Сноу.

Стив поклати глава.

— С тях не може да се говори. Много трудно е да ги накараш да разберат каква работа трябва да свършат. Като планерист на ешелона никога не съм имал контакти с тях. Но трябва да призная, че и никога не съм се опитвал. Първо, защото не ми е работа; второ, защото не е, хм… много здравословно да си около тях дълго време; трето, защото просто не ми е дошло наум да говоря с разни уродливи същества… — Той млъкна и се усмихна смутено. — Искам да кажа, че те не са като теб и Кадилак. Те са…

— Глупави? — попита Мистър Сноу.

Стив вдигна рамене.

— Ако трябва да съм честен — да, повечето вероятно са глупави. Те не знаят нищо и не могат да научат нищо. — Поколеба се, после заключи неуверено: — Е… поне така са ми казвали.

Мистър Сноу кимна с разбираща усмивка.

— Как мислиш се чувстват те?

— Как се чувстват?… — Стив се обърка; не можеше да приеме, че един мют би могъл да чувства нещо.