Читать «Облачен воин» онлайн - страница 119
Патрик Тили
— Доказателството е на езиците на нашите летописци. Историята на племето М’Кол е запечатана завинаги в огнените песни на нашия народ.
Стив се засмя.
— Не вярвам. Не ме интересува дали Мистър Сноу е най-великият летописец на нашето време. Никой не може да помни всичко, което се е случило през последните деветстотин години! Това е невъзможно. Федерацията Амтрак работи с
— Използваш много странни думи — каза Кадилак, — но умът ми започва да схваща тяхното значение. Поради войната на Хилядата слънца много наши хора са родени без гънки в мозъците. Те не могат да помнят миналото или знанията, необходими за изкусни занаяти, но на някои, които ние наричаме летописци, Мо-Таун дава силата на сто мозъка и хиляди езици. — Кадилак изправи рамене и повдигна гордо глава. — На мен също ми е дадена такава дарба. Аз зная храбрите дела на М’Кол, историята на Плейнфолк от тяхното начало и световните дела. Тези неща научих от Мистър Сноу, който говори с Небесните гласове. Ти казваш, че вие имате онзи Кълъбмъс… нещо сложно изработено, което помни миналото на твоя народ…
— Да, компютърни архиви — прекъсна го Стив.
— Тези думи имат мъртъв звук — каза Кадилак. — Няма значение. Ако не си спомняте нищо, как можете да сте сигурни какво ви казват тези компютърни архиви?
— Много лесно — отговори Стив. — Компютрите като Кълъбмъс не забравят и не си измислят. Компютърът е машина… — Стив спря. — Знаеш ли какво е машина?
Кадилак поклати глава.
Стив затърси наоколо нещо, с което да може да обясни концепцията, и посочи арбалета на Кадилак.
— Ето това. То е машина. То хвърля стрели. Ти можеш да използваш ръката си да хвърляш стрели, но арбалетът ги хвърля по-далеч и по-бързо. Затова ние строим машини, за да вършим нещата по-добре и по-бързо, отколкото това може да става с човешка сила. Компютрите са машини, които мислят. Механични мозъци, които съхраняват информация. „Механични“ означава „приличащи на машина“. Вкарваш в него факти и той ги запомня. Те вършат и много други неща, които ти не би могъл да разбереш.
— Може би не е необходимо да ги разбирам — отвърна Кадилак.
Стив се усмихна.
— Шегуваш ли се? Когато сме започнали да изграждаме Федерацията, Амтрак е бил само една дупка в земята. Сега благодарение на Първото семейство и Кълъбмъс имаме дванадесет бази с много сгради, свързани със совалки, движещи се по монорелси. Имаме двупосочни видеосъобщения, геотермална енергия, хидропонни ферми с автоматични атмосферни системи, лазери, летателни машини, технологическо ноу-хау да правим всичко, което искаме, а вие… вие сте още в каменната ера.
Кадилак се усмихна.
— И все пак въпреки тези чудеса ти си тук. — Това беше забележка, която би направил Мистър Сноу, и Кадилак беше безкрайно доволен.
— Просто късмет — каза Стив.
— А другите облачни воини, които паднаха?
— Лошо време плюс лош шанс. Нищо от това не е нещо изключително. Време е да погледнете истината в лицето. Никой не може да устои на силата на Федерацията. Вие видяхте какво може да направи „Дамата“. Ние имаме двадесет такива ешелона и строим още. След десет години ще имаме сто. След двадесет нашите попътни станции ще се простират от бряг до бряг. Нищо няма да може да ни спре. Ние сме бъдещето. Вие сте миналото, което ще бъде заличено. Вие живеете в един измислен свят… Небесни гласове, Мо-Таун, имена на сили… все едно непрекъснато пиете дрийм кап. Не зная откъде Мистър Сноу е взел тази версия на историята, но, повярвай ми, не е станало така.
